Джон Вердън - Затвори очи

Едва след като вече бе произнесъл думите, Гърни се замисли дали Аштън няма да възрази срещу подобна характеристика на възпитаничката на училището си.

– Точно така изглежда – съгласи се обаче той. – "Разглезено хлапе", което тропа с крак, тръгва си с гръм и трясък и наказва родителите си, като отказва да контактува с тях. В подобно поведение няма нищо шокиращо, да не говорим, че е доста често срещано.

– В такъв случай не разбирам защо ми разказвате тази случка. Защо това ви безпокои?

– Защото и трите семейства ми разказаха същата история.

– Абсолютно същата?

– Абсолютно същата, като изключим марката на колата и исканата сума. Вместо "Мазда" за 27000 долара, второто момиче поискало БМВ за 39000 долара, а третото – "Шевролет Корвет" за 70000.

– Господи!

– Сега разбираш ли защо съм загрижен?

– Онова, което разбирам съвсем ясно, е, че има някаква загадъчна връзка. Разговорите ви с родителите подсказаха ли ви нещо?

– Ами не може да е просто съвпадение. Следователно става дума за някакъв заговор.

Гърни виждаше две възможности, и двете – доста обширни:

– Или момичетата са се наговорили и са избрали този подход, за да напуснат домовете си (макар че не е много ясно защо точно този), или всяко от тях е следвало указанията на друго, външно лице, при това може би без да знае, че има още момичета, които правят същото. Отново обаче истинският въпрос е защо .

– Следователно не мислиш, че това е някакъв откачен план да измъкнат пари от родителите за колата на мечтите си?

– Съмнявам се.

– Ако са се разбрали помежду си или пък са изпълнявали указанията на друго, неизвестно лице – по причини, които не са ясни – защо всяко от момичетата е поискало различна марка кола?

На Гърни му хрумна едно възможно обяснение, но му се искаше да го обмисли малко по-подробно.

– Как решихте на кои момичета да се обадите?

– Ами подбрах ги на случаен принцип. Просто момичета от курса на Джилиан.

– Следователно всички са били приблизително на една възраст? Деветнайсет-двайсетгодишни?

– Така мисля.

– Нали осъзнавате, че ще ви се наложи да предадете на полицията архивите с приемните документи на "Мейпълшейд"?

– Не виждам причина да го правя – поне засега. За момента знам само, че три пълнолетни момичета са напуснали домовете си след сходни скандали с родителите си. Признавам, че в това има нещо странно – именно затова ти го разказвам – но за момента няма никакви доказателства, че е било извършено престъпление или че въобще някой им е сторил нещо.

– Не са само три.

– Откъде знаеш?

– Както вече обясних, казаха ми, че...

Аштън го прекъсна:

– Да, да – прекъсна го Аштън, – някакво анонимно лице ти е казало, че не може да се свърже с някои от бившите ни ученички, също неназовани. Това само по себе си не значи нищо. Нека да не смесваме нещата. Да не си вадим прибързани изводи, които могат да бъдат използвани като претекст за нарушаване на политиката за конфиденциалност на "Мейпълшейд".

– Докторе, припомням ви, че вие ми се обадихте. Вие бяхте загрижен. Сега пък ми казвате, че няма причини за притеснение. Противоречите си.

Чу как Аштън диша учестено. След около пет секунди, които му се сториха много дълги, той заговори с по-овладян тон:

– Просто не искам цялото училище да рухне. Слушай, ето какво предлагам. Ще се постарая да звънна на всеки телефонен номер, който имам, на всички бивши възпитанички, които са завършили наскоро. Така ще разберем дали и с другите се е случило нещо подобно, преди да сме направили нещо, което необратимо ще навреди на "Мейпълшейд". Повярвай ми, не се опитвам да спъвам разследването, просто защото така ми е хрумнало. Ако открием, че има и други случаи...

– Добре, докторе, обадете се. Имайте предвид обаче, че смятам да предам събраната до момента информация на БКР.

– Щом се налага, направи го. Но те моля да не забравяш колко малко знаеш със сигурност. Недей да разрушаваш доверие, градено с десетилетия, на базата на едно предположение!

– Разбрах ви. Много сте красноречив.

В действителност красноречието на Аштън започваше да нервира Гърни.

– Като заговорихме за историята на институцията ви, или мисията, или репутацията ѝ – все едно как ще я наречем – доколкото разбрах, преди няколко години вие сте направили доста сериозни промени в това отношение. Сериозни и бих казал рисковани промени.

– Да, така е – отвърна Аштън без увъртане. – Ако ми кажеш как са ти описали тези промени, ще обясня причините за тях.