Джон Вердън - Затвори очи

– Към момента сме извършили над триста разпита и продължаваме да разширяваме обсега на издирването. Бил – лейтенант Андерсън – и Арло, който седи до мен, отговарят за разследването и следят ежедневния напредък.

Клайн дойде при масата с кафето си, но остана прав.

– Може би Бил ще ни опише положението най-добре. Какво знаем днес, с което не сме били наясно, да речем, седмица след обезглавяването?

Лейтенант Андерсън примигна и прочисти гърлото си:

– Какво не сме знаели седмица след... Ами отхвърлихме доста възможности...

От втренчените в него погледи си даде сметка, че това не е отговорът, който останалите очакваха, и отново прочисти гърло.

– Установихме – продължи той, – че много от нещата, които хипотетично са могли да се случат, не са се случили. Отхвърлихме множество възможности и си съставихме много по-ясна представа за заподозрения. Той е истински психар.

– Кои възможности сте отхвърлили? – запита Клайн.

– Ами знаем, че никой не е видял Флорес да напуска района на Тамбъри. Не се е обаждал да си поръча такси, не е наемал кола, никой от шофьорите на автобуси, които обслужват местните линии, не си спомня да е качвал лице, отговарящо на описанието му. Всъщност не открихме човек, който да го е виждал след убийството.

Клайн примигна объркано:

– Добре, но пак не разбирам...

Андерсън продължи невъзмутимо:

– Понякога онова, което не сме открили, е също толкова важно, колкото откритото – продължи угоднически Андерсън. – Лабораторните анализи показаха, че Флорес направо е остъргал бунгалото, така че няма и следа от него или друг освен жертвата. Положил е невероятни усилия да заличи всичко, което би могло да се използва за ДНК анализ. Дори сифоните на мивките в банята и кухнята бяха изтъркани. Освен това разпитахме всички латиноамерикански работници в радиус от осемдесет километра от Тамбъри. Никой от тях не можа да ни каже каквото и да било за Флорес или пък не желаеше. Без негови отпечатъци, ДНК или поне дата на влизането му в страната имиграционната служба не може да ни помогне. Същото се отнася за властите в Мексико. Компютърният портрет-робот е прекалено общ и не ни върши никаква работа. Всички разпитани казаха, че прилича на някой от познатите им, но нямаше дори двама души, които да назоват едно и също име. Колкото до Кики Мълър, съседката, която изчезнала заедно с Флорес, никой не я е виждал след убийството.

Клайн изглеждаше ядосан.

– Искаш да кажеш, че с разследването не сте стигнали до никъде.

Андерсън хвърли поглед към Родригес, който продължи да изучава юмрука си.

Блат взе думата за първи път от началото на срещата:

– Само въпрос на време е.

Всички погледи се приковаха в него.

– Имаме свои хора в тази общност, които си държат очите и ушите отворени. Рано или късно Флорес ще се появи, ще се разприказва пред неподходящия човек. Тогава ще го гепим.

Хардуик се взираше в ноктите на ръцете си, сякаш изучаваше непознати израстъци, незнайно как залепнали на пръстите му.

– И коя ще да е тази общност , Арло?

– На незаконните емигранти, как коя?

– Да предположим, че не е мексиканец.

– Ами значи е от Гватемала или Никарагуа, все едно. Имаме хора, които душат из всички тези общности. Рано или късно... – млъкна и сви рамене.

Антените на Клайн се настроиха на вълната на заформилия се конфликт:

– Какво точно имаш предвид, Джак?

– Хардуик отдавна не участва в разследването – намеси се студено Родригес. – Бил и Арло са най-добрите източници на актуална информация.

Клайн се престори, че не го е чул:

– Джак?

– Знаете ли какво? – каза доволно Хардуик. – Защо не чуете какво е открил нашият първокласен детектив Гърни през последните четири дена – адски повече, отколкото ние за четири месеца.

Енергийният заряд на Клайн продължи да се покачва.

– Дейв? Какво можеш да ни кажеш?

– Това, което открих – започна бавно Гърни, – са главно въпроси. Въпроси, които предполагат нова насока на разследването. – Постави ръце на масата и се наведе напред. – Един от ключовите елементи, на които трябва да се обърне повече внимание, е биографията на жертвата и средата, в която е израснала. Джилиан е била сексуално насилвана като дете, а по-късно сама се е превърнала в насилник на други деца. Била е агресивна, манипулативна и според онова, което чух, е имала характерни черти на социопат. Много е вероятно някой да е искал да ѝ отмъсти.

Лицето на Блат се сгърчи.

– Да не би да твърдиш – подхвана той, – че Джилиан Пери е насилвала сексуално Хектор Флорес, когато е бил дете? И затова, като пораснал, е решил да ѝ отмъсти? Това са глупости!