Джон Вердън - Затвори очи

– Съгласен съм, особено като се има предвид, че Флорес е поне десет години по-възрастен от Джилиан. Нека допуснем обаче, че той отмъщава за нещо, което е сторила на друг. Или пък, че самият Флорес е бил малтретиран толкова жестоко, че травмата е нарушила психическото му равновесие, докарала го е до лудост и той е решил да изкара гнева си на всички насилници. Да допуснем, че Флорес е научил за "Мейпълшейд" и какво представляват възпитаниците му. С какви хора работи там доктор Аштън и как ги лекува. Тогава отива при Аштън, измъква от него някаква временна работа и зачаква сгоден момент за драматичния си удар?

– Как мислиш, Бека? – попита въодушевено Клайн. – Правдоподобно ли ти звучи?

Очите на Ребека се разшириха.

– О, да, определено. Възможно е Джилиан да е била избрана като мишена заради нещо, което е сторила на някой познат на Флорес, или пък като символ на всички насилници. Има ли някакви доказателства, които да подкрепят тази теория?

Клайн погледна към Гърни.

– Драматичните детайли на убийството – обезглавяването, начинът, по който е била разположена главата, извършването му в сватбения ден – всичко оставя впечатлението за ритуал. Това подкрепя хипотезата за отмъщението като мотив. В момента обаче не знаем достатъчно, за да кажем дали тя е била конкретната мишена, или просто убиецът си е търсил отдушник.

Клайн допи кафето си и стана да си налее още. Докато вървеше, каза замислено, без да се обръща към никого конкретно:

– Ако приемем сериозно възможността за отмъщението като мотив, какви следствени действия би наложила тя? Дейв?

Гърни вярваше, че като за начало ще е необходимо много по-подробно разбиране на проблемите, които Джилиан бе имала в миналото, а също така да се открият хората, с които бе контактувала някога, или по-точно онези, за които майка ѝ и Саймън Кейл не бяха споменавали. А той самият трябваше да намери начин да постигне този резултат.

– Мога да ви дам писмено препоръките си по този въпрос в рамките на следващите два дни.

Клайн очевидно остана доволен от отговора и продължи нататък:

– И така, какво друго? Според главен следовател Хардуик става дума за "много повече" открития.

– Е, може би не са чак "много повече", но наистина има някои неща. Едно от тях бих искал да изтъкна като най-важно. Изглежда, че няколко момичета от "Мейпълшейд" са изчезнали.

Тримата детективи от БКР едновременно наостриха уши, сякаш силен шум бе прекъснал спокойната им дрямка.

Гърни продължи:

– Скот Аштън и друго лице, също свързано с училището, са се опитали да разговарят с някои от бившите възпитанички.

– Това не означава непременно, че... – започна лейтенант Андерсън.

Гърни рязко го прекъсна:

– Само по себе си не означава нищо, обаче между отделните случаи има странни прилики. Всичките момичета започнали еднакъв спор с родителите си – поискали скъпа нова кола, после използвали отказа им като претекст да напуснат домовете си.

– За колко точно момичета говорим? – поинтересува се Блат.

– Една бивша ученичка, която се опитваше да се свърже с другите от курса си, ми каза за два случая, при които родителите нямат представа къде са дъщерите им. След това от Скот Аштън научих за други три момичета, с които се опитал да влезе във връзка. Именно те са напуснали домовете си след скандал с родителите – абсолютно един и същи разрив и в трите случая.

Клайн поклати глава:

– Не разбирам. За какво точно става дума тук? Каква е връзката с убийството на Джилиан Пери?

– Изчезналите момичета имат поне още едно общо нещо помежду си освен спора с родителите. Всичките са познавали Флорес.

Андерсън ставаше по-мрачен с всяка изминала минута:

– Как така?

– Флорес предложил на Аштън да свърши малко градинарска работа в "Мейпълшейд". Явно е бил привлекателен и някои от ученичките са го харесали. Оказва се, че именно онези, които са показали интерес към него и са били видени да разговарят с него, са изчезнали.

– Включени ли са в списъка с изчезнали лица на Центъра по криминалистика? – попита Андерсън с изпълнения с надежда тон на човек, който се надява да прехвърли горещия картоф в чужд скут.

– Нито едно не е – отвърна Гърни. – Проблемът е, че всичките са навършили осемнайсет години и са свободни да правят каквото си поискат. Всяка от тези млади жени е заявила, че възнамерява да напусне дома си, че не иска да се знае къде е и не желае да я безпокоят. Това са все предпоставки, обратни на изискваните, за да се обяви някой за изчезнал и да попадне името му в базата-данни.