Джон Вердън - Затвори очи

Клайн започна да крачи напред-назад:

– Това определено е нова насока в случая. Ти как мислиш, Род?

– Ще ми се да разбера какво, по дяволите, има предвид Гърни – каза мрачно капитанът.

Клайн отговори вместо пенсионирания детектив:

– Смятам, че се опитва да ни покаже, че в случая "Джилиан Пери" трябва да се вземат под внимание и други неща освен самата Джилиан Пери.

– А също, че Хектор Флорес може би не е просто мексикански градинар – натърти Хардуик и се вгледа настойчиво в Родригес. – Възможност, която – ако си спомням правилно – преди време споменах.

При тези думи Клайн вдигна вежди и запита:

– Кога?

– Ами когато все още участвах в разследването. Смятах, че в тази работа с Флорес има нещо сбъркано.

Гърни си помисли, че ако Родригес стисне още малко по-силно зъбите си, ще ги счупи.

– В какъв смисъл "сбъркано"? – запита Клайн.

– В смисъл, че звучеше твърде просто и логично, мамка му!

Гърни бе сигурен, че Родригес възприема задоволството на Хардуик като шут в корема, без да отчита доста деликатния факт, че тази вътрешна разпра се разиграва пред окръжния прокурор.

– Тоест? – попита отново Клайн.

– Тоест изглеждаше твърде подредено, по дяволите! Неграмотен работник, който много бързо попива всичко, на което го учи арогантният доктор; твърде голям напредък за прекалено кратко време; сексуална връзка с жената на богатия съсед, може би и връзка с Джилиан Пери; чувства, с които не може да се справи – и хоп! Не издържа на напрежението и откача. Цялата тази история е като сапунен сериал, пълни глупости!

Тази присъда бе така явно адресирана към Родригес, че у никого не остана съмнение кой е авторът на сценария, който Хардуик така яростно атакуваше.

Гърни познаваше донякъде Клайн от случая "Мелъри" и бе сигурен, че окръжният прокурор се наслаждава на сблъсъка, макар на лицето му да бе изписана загрижена гримаса.

– А каква е твоята теория за Флорес? – попита Клайн.

Хардуик се отпусна на стола си като вятър, който стихва след буен порив.

– В този случай е много по-лесно да се посочат нелогичните неща, отколкото логичните – отвърна той. – Ако вземем предвид всички факти, излиза, че в действията на Флорес липсва всякаква логика.

Клайн се извърна към Гърни:

– И ти ли смяташ така?

Той си пое дълбоко въздух и каза:

– На пръв поглед някои факти изглеждат противоречиви. Но фактите не могат да си противоречат, което означава, че голяма част от пъзела липсва. Когато намерим това парче от мозайката, и останалите ще си дойдат на мястото. Не смятам, че историята е толкова проста. Както Джак веднъж каза, в този случай определено има скрити пластове .

За момент се притесни, че забележката му ще разкрие на присъстващите, че Хардуик е убедил Вал Пери да го наеме. Изглежда, обаче никой не се усети. Блат приличаше на плъх, който се мъчи да надуши нещо, но пък той винаги имаше такъв вид.

Клайн замислено отпи от кафето си:

– Кои точно факти те притесняват?

– Ами като за начало, твърде бързата трансформация на Флорес от безименен градинар, който събира падналите листа, в иконом, управляващ цялото домакинство.

– Да не би да смяташ, че Аштън е излъгал?

– Може би лъже себе си. Той казва, че може би е бил подведен от прекалено силното си желание да повярва в трансформацията. Ако промяната на Флорес е била реална, това би подкрепило тезата на книгата, която Аштън пише в момента.

– Бека, на теб това звучи ли ти логично?

Тя се усмихна неангажиращо, или по-скоро сви лицевите си мускули в нещо като усмивка:

– Човек не бива да подценява силата на самозаблуждението, особено у някой, който се опитва да докаже тезата си.

Клайн кимна сериозно и отново насочи вниманието си към Гърни:

– Значи според теб Флорес е бил измамник?

– По някаква причина е играел роля, да.

– Какво друго те безпокои?

– Мотивите му. Ако Флорес е дошъл в Тамбъри с идеята да убие Джилиан, защо е чакал толкова дълго? Ако пък е имал друг мотив, какъв точно е той?

– Интересни въпроси, наистина. Продължавай.

– Самото обезглавяване изглежда като извършено по план, но в същото време спонтанно, като да се е възползвал от случая.

– Не разбирам какво искаш да кажеш.

– Разположението на... тялото... е много прецизно. Малко преди убийството, може би дори същата сутрин, бунгалото е било почистено из основи. Заличени са всички следи от мъжа, който я е обитавал. Планиран е бил маршрутът на бягството, измислен е бил начин за заблудата на кучетата-следотърсачи. Както и да се е измъкнал Флорес, изчезването му е било внимателно обмислено. Напомня на "Мисията невъзможна", при която времето е разчетено до секундата. Реалните обстоятелства обаче сякаш опровергават какъвто и да било опит за планиране, да не говорим за подобен идеален разчет на времето.