Джон Вердън - Затвори очи

Последва мълчание и вълнението ѝ поутихна.

– Какво се надявахте да научите от Карл? – попита след малко тя.

– Не знам. Може би защо къщата му вътре е много по-добре поддържана отколкото отвън – каза той отчасти на шега, но тя отговори напълно делово:

– Доста често наглеждам Карл. Той не е на себе си, откакто Кики изчезна. Това е разбираемо. Когато ходя в дома му, подреждам нещата, където според мен им е мястото. Не е кой знае какво. – Загледа се над рамото на Гърни към къщата на Мълър, скрита зад два акра дървета. – А и той самият се грижи за себе си доста по-добре, отколкото си мислите.

– Чували ли сте какво мисли за латиноамериканците?

Тя въздъхна раздразнено:

– Неговите възгледи по въпроса не се различават особено от речите от изборните кампании на някои публични фигури.

Гърни я погледна с любопитство.

– Да, знам, че прекалява и е твърде рязък, но като се има предвид... като се има предвид ситуацията с жена му... – гласът ѝ затихна.

– Ами коледната елха през септември? И коледните песни?

– Харесва ги. Смята ги за успокояващи.

Жената се изправи, хвана здраво мотиката, която стоеше подпряна на дънера на ябълката, и леко кимна на Гърни, с което показваше, че разговорът им е приключил. Явно лудостта на Карл не беше сред любимите ѝ теми за разговор.

– Имам работа. Успех с разследването ви, господин Гърни.

Или беше забравила, или съзнателно бе решила да не повдига повече темата за липсващите парчета от пъзела. Гърни се зачуди кое от двете е вярно.

Едрият териер се появи отнякъде, като че ли бе усетил промяната в настроението им.

– Благодаря ви, че ми отделихте от времето си... а също за споделените наблюдения – каза Гърни. – Надявам се да ми дадете възможност отново да разговарям с вас.

– Ще видим. Макар че вече съм пенсионерка, аз съм много заета.

После насочи вниманието си към розовата градина и започна яростно да копае твърдата почва, все едно с мотиката можеше да укроти собствената си непокорна природа.

Много от къщите на Баджър Лейн, особено онези в горния край на улицата, бяха стари и се поддържаха с цената на много усилия и финансови средства. Немалко от тях бяха реставрирани, при това с голямо внимание към историческите и архитектурните детайли. Резултатът бе небрежна елегантност, към която Гърни изпита неприязън, приличаща на завист, колкото и да не му се искаше да го признае.

Дори за стандартите на Баджър Лейн имотът на Аштън бе изключителен: великолепна масивна къща от бледожълт камък на два етажа, обрасла с гъсти розови храсти с дребни цветове и оградена от цветни лехи с бордюри от билки. Арки, обвити с английски бръшлян, свързваха отделните части на ливадата, която се спускаше под едва забележим наклон към шосето. Гърни паркира на алея от светъл гранит, която водеше към огромен гараж, приличен на отделна къща. От другата страна на поляната се виждаше беседката, в която на сватбата бяха свирили четиримата музиканти.

Гърни слезе от колата си и застина на място, поразен от странния аромат, който се носеше във въздуха. Докато се опитваше да определи какво точно е помирисал, един мъж се появи иззад ъгъла на голямата къща. Носеше ръчен градински трион. Лицето на Скот Аштън бе познато и същевременно различно. От него като че ли бе изчезнал живецът, който така ясно се забелязваше на сватбения видеоклип. Облечен бе в ежедневни, но очевидно скъпи и качествени дрехи: сиви вълнени панталони и шита по поръчка вълнена риза. Видя Гърни, но не показа да изпитва каквито и да било емоции по повод присъствието му – било то приятни или неприятни.

– Идвате навреме – равно каза той. Гласът му бе също толкова безличен, колкото и изражението.

– Оценявам високо, че се съгласихте да се срещнем, доктор Аштън.

– Искате ли да влезем вътре?

Това не бе покана, а просто най-обикновен въпрос.

– Много би ми помогнало, ако първо огледам района зад къщата... мястото, където се намира бунгалото. Както и масичката във вътрешния двор, където сте седели, когато са стреляли по чашата.

Аштън безмълвно махна с ръка на Гърни да го последва. Минаха под дървената арка, която свързваше гаража и алеята за паркиране зад къщата с голямата поляна зад нея. Същата арка, под която бяха минали гостите за сватбеното празненство. Беседката, бунгалото, задната част на голямата къща, застланото с каменни плочи патио, гората наоколо – всичко това му бе познато от видеофилма. Същевременно изглеждаше странно променено заради различния сезон, липсата на гости и обслужващ персонал, тишината. Странната миризма на нещо екзотично, някакви билки може би, тук се усещаше по-силно. Гърни запита откъде идва.