Джон Вердън - Затвори очи

Обяснението му, че е "консултант по доказателствените материали", нает от майката на жертвата извън официалните канали на Бюрото, бе посрещнато със скептичен поглед и здраво стиснати устни.

– Това пък какво трябва да означава?

Гърни реши да рискува и да говори направо:

– Ще ви кажа какво означава, ако може да си остане между нас. Истината е, че това е фиктивна длъжност, благодарение на която мога да проведа паралелно разследване, без да чакам да ми издадат разрешително за частен детектив. Можете да проверите биографията ми в отдел "Убийства" на нюйоркската полиция. Обадете се на хитрия носорог... който, между другото, се казва Джак Хардуик.

– Ха-ха! Успех с администрацията! Между другото, дали бихте могли да избутате количката ей-там?

Гърни реши, че това е нейният начин да му покаже, че го приема. Направи още три курса от багажника на лендроувъра до розовата градина, а после жената го покани да седне до нея на боядисаната в бяло чугунена пейка под огромно ябълково дърво. Повечето плодове все още бяха зелени и растяха твърде нависоко, за да могат да бъдат достигнати.

Мариан Елиът се обърна към него:

– Та каква е тази история с липсващите парчета на пъзела?

– Ще стигнем и до тях, но първо бих искал да ви задам няколко по-общи въпроса, колкото да се ориентирам в ситуацията.

Опитваше се да улучи точното съотношение между самоувереност и любезно съгласие. Следеше внимателно езика на тялото ѝ, за да промени поведението си навреме, ако се наложи.

– Първи въпрос: Как бихте описали доктор Аштън с едно-две изречения.

– Въобще не бих се опитвала. Той не може да бъде описан с едно-две изречения.

– Сложен човек значи?

– Да, много.

– Някоя преобладаваща черта на характера?

– Не бих могла да отговоря на този въпрос.

Гърни подозираше, че най-лесно и бързо ще получи информация от Мариан Елиът, ако спре да я притиска. Облегна се на пейката и се загледа в клоните на ябълката над главата си, разкривени и покрити с чепове от дългогодишно подкастряне.

Оказа се прав. След по-малко от минута тя започна да говори:

– Ще ви разкажа нещо за Скот... нещо, което той направи. Вие сам ще решите какво точно означава и дали разкрива черта на характера му.

Произнесе "черта на характера" с отвращение, сякаш според нея подобно определение е твърде елементарно, когато става дума за човешките същества.

– Още докато бе в университета, Скот написа книга, която го направи известен, макар популярността му да бе ограничена само в определени академични среди. Заглавието бе "Капанът на съпричастността". В нея той защитаваше тезата – подкрепена с данни от биологични и психологични изследвания – че съчувствието и съпричастността са " дефекти на кристалната решетка [4] Термин от физиката, описващ несъвършенствата на реалните кристали. За разлика от идеалните кристали при образуването на реалните често се получават дефекти в кристалната решетка, които променят свойствата на самия кристал. – Б.пр. ". Твърдеше, че чувството на съпричастност, което хората изпитват един към друг, в действителност е просто един вид объркване. Според него нас ни е грижа за останалите, защото някъде в мозъка ни има дефект, който ни пречи да разпознаваме "Аза" си от "другия". Провел бе един изящно прост експеримент: група хора наблюдават как мъж бели ябълка, но ножът му се изплъзва от ръката и се забива в пръста му (това, разбира се, е само постановка за нуждите на експеримента). Реакциите на участниците били заснети за по-нататъшен анализ. Оказало се, че когато мъжът се набол, почти всички наблюдатели инстинктивно потръпнали. Само двама от стоте участници в експеримента не реагирали по никакъв начин. По-късно тези двама били подложени на различни психологични тестове, които показали психични и емоционални характеристики, близки до тези на социопатите. Заключението на Скот гласеше, че хората потръпват, когато някой друг се пореже, защото за миг мозъкът им се обърква. Те не успяват да направят разлика между себе си и другите. Иначе казано, "кристалната решетка" на нормалните човешки същества е несъвършена, за разлика от тази на социопатите, която няма дефекти. Социопатът никога не бърка себе си и другите, нито своите нужди с чуждите. Затова не изпитва нищо, когато друг изпадне в беда, и не го интересува благополучието на останалите.

– Идеята му вероятно е предизвикала бурни отзиви – каза с усмивка Гърни.

– О, да, определено. Голяма част от реакциите всъщност бяха свързани с избора му на думи: "съвършен" и "несъвършен", "дефекти". Доста хора възприеха тези изрази като вид възхвала на социопатите. – Очите на Мариан Елиът блестяха въодушевено. – Това обаче също бе част от плана му. В крайна сметка той получи вниманието, което бе търсил. На двайсет и три години се превърна в най-обсъждания автор в тази сфера.