Джон Вердън: Затвори очи

Коментарът му по повод бавно разрастващата се кървава локва, която попиваше в красивия персийски килим, като че се отнасяше за птичи курешки върху предното стъкло на кола:

– Ама че каша.

Хардуик примигна и го изгледа така, сякаш не вярваше на ушите си, убеден, че не е чул правилно. Премести поглед от Гърни към тялото на пода, после към огнения хаос, отразен на монитора. Накрая, недоумяващ, спря очи върху бащата на Аштън:

– Защо не отключваш шибаните врати?!

Гърни и възрастният мъж се гледаха със зловещо равнодушие. Неведнъж в миналото, когато бе изпадал в затруднено положение, способността му да демонстрира пълно хладнокръвие се бе оказвала много полезна и му бе давала преимущество. Явно обаче сега случаят не бе такъв. Старецът излъчваше спокойна, брутална увереност. Убийството на Аштън като че ли го бе изпълнило с дълбок покой и му бе дало сила – сякаш по този начин най-сетне бе възстановил равновесието.

Това не бе човек, срещу когото можеш да спечелиш състезание кой първи ще отклони поглед. Гърни реши да вдигне залога и да промени правилата. Знаеше, че трябва да действа много бързо, ако иска някой да излезе жив от сградата. Време бе да предприеме нещо драстично.

– Това ми напомня за Тел Авив – заяви Гърни и махна с ръка към екрана.

Дребният мъж примигна и разтегли устни в празна усмивка.

Гърни усети, че рискованият му удар бе попаднал в десятката. Сега обаче какво?

Хардуик ги гледаше яростно, без да разбира какво става.

Гърни все така бе съсредоточен върху мъжа с пистолета:

– Много кофти, че не дойде по-рано.

– Какво?

– Кофти, че не дойде по-рано. Например преди пет месеца, вместо преди три.

Дребният мъж изглеждаше искрено заинтригуван:

– Теб какво те засяга?

– Можеше да предотвратиш тая глупост с Джилиан.

– А! – старецът кимна бавно, почти разбиращо.

– Естествено, ако се беше намесил още по-рано, още тогава, когато е трябвало, сега всичко щеше да е различно. И то по-добре според мен – не си ли съгласен?

Дребничкият мъж продължаваше да кима, но някак отнесено, без да влага особен смисъл в действието. После се намръщи:

– Не знам за какво говориш.

Гърни бе обзет от ужас, че може да е на погрешен път. Нямаше обаче избор, трябваше да продължи напред. Нямаше време за колебание. Е, тогава – пълен напред!

– Може би е трябвало да го убиеш много, много отдавна. Да го удушиш още при раждането, преди Тирана да впие зъби в него. Малкият копелдак си е бил шантав още от самото начало, също като майка си – а не бизнесмен като теб.

Вгледа се в лицето му, търсейки някаква реакция. То обаче не показваше нищо, бе все така безизразно и нечовешко, също като пистолета в ръката му. За втори път Гърни нямаше друг избор и даде ход "Пълен напред".

– Нали затова се появи тук след драмата с Джилиан? Едно е Леонардо да я убие, това може да е добро бизнес решение, но да ѝ отреже главата в деня на сватбата... мамка му, това е нещо друго. Затова предполагам, че си дошъл да държиш ситуацията под око. Да се погрижиш да се действа делово. Не си искал откаченото копеленце да прецака всичко. Но ако трябва да сме честни, Леонардо си имаше своите добри страни – умен, с богато въображение. Нали?

Отново никаква реакция, само пуст, безизразен поглед.

– Трябва да признаеш – продължи Гърни, – че идеята за Хектор бе много добра. Той намери съвършената изкупителна жертва в случай, че някой забележи изчезването на всички тия момичета от "Мейпълшейд". И така, митичният Хектор се появява на сцената точно преди момичетата да започнат да изчезват. Това показва умението на Леонардо да мисли в перспектива. Да поема инициатива. Показва добро планиране. Обаче си има цена. Той просто беше твърде луд, нали? Затова накрая трябваше да го направиш. Притиснат беше в ъгъла. Наложи се да ограничиш щетите. – Гърни поклати глава и погледна с отвращение голямото кърваво петно на килима помежду им. – Твърде късно, Джото. Твърде късно, по дяволите!

– Как ме нарече, мамка му?

Гърни отвърна на твърдия му като гранит поглед и не отклони очи в продължение на няколко дълги секунди.

– Я не ми губи времето – каза накрая. – Предлагам ти сделка. Имаш пет минути да решиш дали ще я приемеш. – Стори му се, че вижда миниатюрна пукнатина в гранита, може би за четвърт от секундата.

– Как ме нарече, мамка му?

– Джото, набий си го в главата! Край, всичко приключи. Със Скард е свършено. Свършено е, мамка му! Схващаш ли? Часовникът тиктака. Ето я сделката. Даваш ми имената и адресите на всички клиенти на "Кармала", всички перверзни изроди като Джордан Болстън, с които търгуваш. Особено държа на онези адреси, където момичетата от "Мейпълшейд" може да са още живи. Даваш ми ги, а пък аз ти гарантирам, че ще оживееш по време на ареста си.