Джон Вердън - Затвори очи

Сега Хардуик слушаше съсредоточено:

– Искаш да кажеш, че си е била съвсем добре, когато сервитьорката е почукала на вратата?

– А после, когато самият Аштън отваря вратата със собствения си ключ, да допуснем, че казва нещо от рода на: "Затвори очи! Затвори очи – предстои най-голямата изненада в живота ти!"

– А след това какво?

Гърни замълча за миг.

– Помниш ли Джейсън Стрънк?

– Серийния убиец? – попита намръщено Хардуик. – Той пък какво общо има?

– Спомняш ли си как убиваше жертвите си?

– Това не беше ли оня тип, дето нарязваше телата и ги пращаше по пощата на местните ченгета?

– Същият. Аз обаче имах предвид оръжието, което е използвал.

– Сатър за месо, нали така? Нещо японско и остро като бръснач.

– Който носел в обикновен пластмасов калъф под якето си.

– Тоест... накъде биеш? О, хайде бе! Нали не твърдиш, че... че Скот Аштън е влязъл в бунгалото, наредил е на новоизлюпената си съпруга да затвори очи, след което ѝ е резнал главата?

– Ако се основаваме само на визуалните доказателства, тази история е точно толкова възможна, колкото и първата, която чухме.

– Боже, то много неща са възможни, ама... – Хардуик поклати глава. – И след това какво? След като отрязва главата на булката си, я наглася внимателно на масата, започва да крещи, мушва окървавения сатър в джоба си, излиза от къщичката и се строполява на земята?

– Точно така. Последната част е записана на видеоклипа – как крещи и пада в розовите храсти. Всички се втурват към него, надничат в бунгалото и стигат до извод, който предвид обстоятелствата е съвсем логичен. Изводът, до който Аштън е искал да стигнат. Следователно не е имало причина да го претърсват. Ако в джоба си е криел сатър или някакво по-дребно оръжие, никой не би разбрал. А пък след като кучето-следотърсач е открило окървавеното мачете в гората, всичко е изглеждало пределно ясно. Разказът за Хектор Флорес се превръща в установена истина, която чака само печат на одобрение от Род Родригес.

– Мачетето... с кръвта на Джилиан... Но как...

– Кръвта спокойно може да е дошла от пробата за определяне на нивото на лития в кръвта ѝ, тестът е бил два дена по-рано. Аштън може да е отменил уговорката с лаборантката и лично да ѝ е взел кръв. А може и да се е сдобил с нея по друг начин, да е засякъл лаборантката по пътя – така както мислехме, че може да е направил Флорес. Колкото до мачетето, може да го е оставил в гората сутринта преди приема. Представи си, че размазва кръвта по него, отнася го до задния прозорец на бунгалото, поръсва няколко капки кръв на перваза, после оставя следата със сексуалния феромон, за да подведе кучетата да вървят по нея, а накрая се връща през бунгалото. В този момент, преди празненството, на поляната не е имало камери, а това би обяснило как мачетето се е озовало в гората, без камерите да са записали някой да минава пред онова проклето дърво!

– Чакай малко, забрави нещо. Как, по дяволите, е успял да ѝ пререже гърлото със сатър – и да прекъсне сънната артерия – без кръвта да го оплиска целия? Да, знам какво пише в доклада на съдебния патолог, че кръвта се е стекла от другата страна на тялото, а идеята, че убиецът е използвал главата ѝ, за да се предпази от струята, бе моя. Обаче със сигурност ще го опръска поне малко, нали?

– А може и да е имало кръв по него.

– И никой не я е забелязал?

– Ами помисли, Джак – помисли за сцената на видеозаписа. Аштън бе облечен с тъмен костюм. Пада в кална леха с цветя. Розови храсти с тръни. Целият е бил изцапан. Доколкото си спомням, услужливи гости го заведоха до къщата. Залагам си пенсията, че веднага се е насочил към някоя баня. Там е можел да се отърве от сатъра и дори да смени костюма си с друг подобен, предварително изцапан с пръст. Така че, когато излиза отново, пак е измърлян, но по него няма и следа от кръвта на жертвата.

– Мамка му! – измърмори замислено Хардуик. – Наистина ли вярваш във всичко това?

– Честно казано, Джак, нямам причини да вярвам в каквото и да било. Но смятам, че е възможно да е станало така.

– Не мислиш ли, че някои моменти от тази теория не се връзват?

– Това, че знаменит психиатър може да се окаже хладнокръвен убиец?

– Всъщност тая част ми допада най-много – заяви Хардуик.

Гърни се усмихна за първи път през този ден.

– Има ли друго, което да не ти се връзва? – запита той.

– Да. Ако Флорес не е бил в бунгалото, когато е убита Джилиан, къде, по дяволите, е бил?

– Може вече да е бил мъртъв – каза Гърни. – Може би Аштън го е убил, за да излезе, че Флорес е виновен и е избягал. А може сценарият ми да е съшит с бели конци, както и всички останали теории в разследването.