Джон Вердън - Затвори очи

– Следователно тоя тип е или престъпник от световна класа, или невинната жертва на такъв. – Хардуик хвърли поглед към монитора зад бюрото на Аштън. – За човек, чийто свят уж се срутва, изглежда много спокоен. Къде отидоха отчаянието и безнадеждността?

– Явно са се изпарили.

– Не разбирам.

– Може да е емоционално устойчив. Или умее да се прави на храбър.

Хардуик изглеждаше все по-озадачен:

– Той защо поиска да гледаме това?

Аштън бавно обикаляше из параклиса с властно, почти арогантно излъчване, подобно на гуру сред последователите си. Собственически. Уверено. Невъзмутимо. С всяка изминала минута излъчваше все повече задоволство и удовлетворение. Човек, който разполага с власт, който всява респект. Ренесансов кардинал. Американски президент. Рокзвезда.

– Скот Аштън явно е скъпоценен камък, който дава множество отражения – заяви очарован Гърни.

– Или шибан убиец! – парира го Хардуик.

– Трябва да решим кое точно.

– Как?

– Като сведем уравнението до основните му съставни части.

– А те са?

– Да допуснем, че Аштън наистина е убил Джилиан.

– И че Хектор не е бил замесен?

– Да – каза Гърни. – Какво би следвало, ако приемем това за изходна точка?

– Че Аштън е изключително добър лъжец.

– И съответно може би е казал и много други лъжи, но ние не сме забелязали.

– Лъжи за Хектор Флорес ли?

– Именно – отвърна Гърни и се намръщи замислено. – За... Хектор... Флорес.

– Какво има?

– Просто... си мисля за нещо.

– За какво?

– Възможно ли е да...

– Какво? – попита Хардуик.

– Само минута. Искам само да...

– Какво?

– Само... опростявам уравнението. Редуцирам го до най-простото... възможно...

– Боже, не млъквай по средата на изреченията! Изплюй камъчето!

Господи! Не би могло да е толкова просто, нали?

А може би беше! Може би наистина бе така съвършено, смехотворно просто!

Защо не си бе дал сметка по-рано?

Разсмя се.

– За бога, Гърни...

Не си бе дал сметка, защото търсеше липсващо парче в пъзела. И не успяваше да го открие. Естествено, че нямаше как да го открие! Защото такова парче нямаше. Никога не бе имало ЛИПСВАЩО парче. Имаше ДОПЪЛНИТЕЛНО парче. Онова парче, което непрекъснато се пречкаше на всичко останало. Парчето, което още от самото начало бе препречвало пътя на истината. Парчето, което бе измислено специално за да попречи на истината да излезе наяве.

Хардуик го гледаше изнервено.

Гърни се обърна към него с лудешка усмивка.

– Знаеш ли защо никой не е успял да открие Хектор Флорес след убийството?

– Защото вече е бил мъртъв?

– Не, не мисля. Има три възможни обяснения. Първо, да е избягал, както всички смятат, че е направил. Второ, да е мъртъв – убит от истинския убиец на Джилиан Пери. Или, трето... никога да не е бил жив.

– За какво говориш, мамка му?

– Възможно е Хектор Флорес никога да не е съществувал. Никога да не е имало такъв човек, Хектор Флорес, а той да е само мит, създаден от Скот Аштън.

– Но всички онези истории...

– Може източникът на всичките да е самият Аштън.

– Какво?

– А защо не? Историите имат начало, разпространяват се, сдобиват се със собствен живот – ти самият неведнъж го каза. Защо да не е възможно всичките истории да са започнали от един и същи човек?

– Но нали има свидетели, които са видели Флорес в колата на Аштън?

– Видели са наемен мексикански работник със сламена каубойска шапка и слънчеви очила. Може да е бил нает от Аштън за конкретния ден.

– Не виждам как...

– Наистина ли не виждаш? Възможно е Аштън да е измислил сам всички истории, всички слухове. Да е предоставил идеалната храна за слуховете. Необикновеният нов градинар. Удивително прилежният и работлив мексиканец. Мъжът, който научавал всичко невероятно бързо. Мъжът с огромен потенциал. Пепеляшката от мъжки пол. Протежето. Личният асистент, който се ползва с такова доверие. Геният, който започнал да проявява дребни чудатости. Мъжът, който стоял гол и на един крак в градинската беседка. Толкова много истории, така интересни, така колоритни и живи, така шокиращи, възхитителни и лесни за повтаряне . Наистина, идеална храна за клюките. Божичко, не разбираш ли? Разказал е на съседите си една неустоимо интересна сага и те са хукнали да я разправят насам-натам, едни на други и на напълно непознати. Създал е Хектор Флорес от нищото и го е превърнал в легенда, добавяйки глава след глава. Легенда, за която в Тамбъри не спирало да се говори. Този човек станал толкова голям и значим, че бил по-истински от истината.