Джон Вердън - Затвори очи

Хардуик следваше наставленията му със спокойната съсредоточеност на човек, който слуша инструктора си по йога. Когато качи стъпалата си на бюрото, Аштън се наведе от другата страна, бръкна под десния му крачол и извади от кобура малък пистолет Kel-Tec P32 . Огледа го, претегли го в ръка, после го остави в най-горното чекмедже.

Седна отново и се усмихна:

– Е, така е много по-добре. Твърде много въоръжени хора в една и съща стая – няма начин да не се случи някаква трагедия. Детективе, свалете крака от масата, ако желаете. Смятам, че сега вече всички можем да се отпуснем, след като изяснихме какъв е редът.

Той мързеливо насочи погледа си първо към единия, после към другия и каза развеселено:

– Трябва да отбележа, че днешният ден става все по-приятен. Направо прекрасен. Толкова много нови... развития. А пък вие, детектив Гърни, наистина преуморихте миниатюрния си мозък – мъркаше той с меден сарказъм. – Описахте такъв сензационен сценарий... Направо като филмов сюжет! Скот Аштън, прославен психиатър, убива съпругата си по време на сватбеното си тържество в присъствието на стотици гости. Достатъчно било само да ѝ каже: "Затвори очи!" Хектор Флорес никога не е съществувал. Окървавеното мачете било хитра уловка. В джоба му имало месарски сатър. Гмурване в розовите храсти, маскирано като случайно произшествие. Ловко преобличане в банята. И така нататък, и така нататък. Разкрит е един майсторски замислен заговор. Разрешен е сензационен случай на убийство. Изобличени са търговци на перверзии. Мъртвите получават правосъдие. Живите живеят щастливо до края на дните си. Достатъчно добре ли възпроизведох нещата?

Ако бе очаквал шок или страх след обобщението на разговора им, със сигурност остана разочарован. Гърни притежаваше умението да запазва спокойствие, когато бе натясно, да се държи кротко и да говори с един особен, леко отнесен тон, който би бил по-подходящ за друга, не толкова опасна ситуация. Именно така постъпи сега.

– Да, доста изчерпателно обобщение – каза просто той.

Не показа да е изненадан от факта, че докато е бил на долния етаж, Аштън е слушал разговора им, вероятно чрез предавател в слушалката и микрофон, скрит в стаята. Не, не вероятно , а със сигурност . Гърни тайничко се смъмри задето не бе обърнал внимание на странната аномалия – по-рано в параклиса Аштън бе говорил по телефон, който придържаше с ръка към ухото си; следователно ползваше слушалката за друго. Да пропусне нещо така очевидно бе болезнено, но Гърни никога не би позволил да му проличи.

Трудно му бе да прецени какъв точно е резултатът от нехайния му отговор. Надяваше се да е постигнал целта си и поне малко да е разтърсил Аштън. Дори най-лекото съмнение, което би могъл да посее у него за това, кой контролира ситуацията, щеше да е от полза.

Аштън премести поглед към Хардуик, който съсредоточено гледаше пистолета. Поклати глава, сякаш предупреждаваше непослушно дете:

– Както казват по филмите, детективе, не си го и помисляй ! Ще ти вкарам три куршума в гърдите, преди да успееш да станеш от стола. – После със същия тон се обърна към Гърни: – А ти, детективе, си като муха, която незнайно как се е вмъкнала в къщата. Бръмчиш насам-натам, ходиш по тавана. Бръм-м-м! Виждаш, каквото може да се види. Бръм-м-м! Обаче не проумяваш онова, което виждаш. Бръм-м-м! А после – ЦАП! Цялото това бръмчене наоколо – за нищо. Цялото търсене и гледане – за нищо! Защото не си в състояние да разбереш какво виждаш. А и как би могъл? Та ти си само една муха! – и започна да се смее беззвучно.

Гърни знаеше, че от стратегическа гледна точка най-важното е да забави нещата, да ги отложи. Ако Аштън наистина бе убиецът, както изглеждаше, съревнованието на умовете им щеше да бъде борба за емоционално надмощие. Следователно най-належащата задача за Гърни бе да проточи нещата възможно най-дълго – да въвлече противника си в играта и да я продължи до мига, в който се появи възможност да я приключи благоприятно. Облегна се назад и се усмихна:

– Обаче в този случай, Аштън, мухата позна, нали? Този пистолет нямаше да е в ръката ти, ако не бях улучил.

Аштън спря да се смее.

– Да си улучил ли?! Майсторът на умозаключенията се фука, че е улучил ? И то след като аз ти поднесох всички онези дребни факти? Факта, че някои от възпитаничките ни липсват, споровете за коли, това, че въпросните млади дами до една са участвали в реклами на "Кармала"? Ако не се бях изкушил да те подразня, да ти възбудя любопитство... да направя по-интересно състезанието... нямаше да стигнеш по-далеч от тия кретени, колегите си!