Джон Вердън - Затвори очи

Да предположим, че е казал: "Каквото и да става, не казвай нито дума."

Да предположим, че е казал: "Каквото и да става, не отваряй вратата."

Да предположим, че е казал: "Имам изненада за теб, затвори очи."

Мили боже, да допуснем, че е казал именно това: "Затвори очи за най-голямата изненада в живота си!"

– Какъв, по дяволите, е проблемът? – настоя Хардуик.

Гърни само поклати глава, защото все още не бе готов да отговори. В момента следваше логическата верига от възможности в ума си с животинско настървение, което го накара да скочи на крака. Започна да крачи, първо бавно, напред-назад по персийския килим пред бюрото на Аштън. Порцелановата лампа на ръба откъм него хвърляше кръг мека светлина върху сложния рисунък на килима, напомнящ цветна градина.

Ако беше прав – а това бе най-малкото възможно – какво следваше от този извод?

На екрана се виждаше Аштън, застанал до една от тъмночервените завеси, които покриваха отделни участъци от стените на параклиса. Благият му поглед бавно обхождаше събраните вътре момичета.

– Какво има? – продължаваше Хардуик. – За какво мислиш, мамка му?

Гърни спря да крачи и леко намали звука на колонките, за да се съсредоточи по-добре върху собствените си мисли.

– Онзи коментар преди малко... че Аштън може да е казал всичко ?

– Да? И какво за него?

– С него ти може би срина едно от ключовите ни предположения за убийството на Джилиан.

– Кое предположение?

– Основното. Предположението, че знаем защо е влязла в бунгалото.

– Е, знаем с каква цел тя самата е казала, че отива. На видеоклипа казва на Аштън, че иска да убеди Флорес да излезе за сватбения тост. А Аштън спори с нея. Казва ѝ да не се занимава с него. Обаче тя тъй или иначе влиза право вътре, мамка му!

Очите на Гърни проблеснаха:

– Да допуснем, че този разговор не се е състоял.

– Е, нали е записан на видеото! – Хардуик явно бе колкото подразнен от възбудата му, толкова и объркан от думите му.

Гърни заговори бавно, сякаш всяка сричка беше скъпоценност:

– В действителност разговорът не е записан на видеото.

– Естествено, че е!

– Не. На записа се вижда как Скот Аштън и Джилиан Пери разговарят на поляната, на заден план на картината. Застанали са твърде далеч и камерата не може да улови гласовете им. "Разговорът", за който се сещаш – за който всички, видели записа, се сещат – всъщност е преразказ на въпросния разговор, който по-късно Скот Аштън прави пред Бърт Лунц и съпругата му. На практика няма как да разберем какво му е казала Джилиан в действителност, нито какво ѝ е казал Аштън. А и до този момент нямахме повод да се съмняваме в каквото и да било. Но всъщност знаем само онова, което Аштън твърди , че е било казано. А както ти спомена преди малко по повод неразбираемия разговор с блондинката в параклиса – той може да е казал всичко .

– Добре – несигурно произнесе Хардуик, – Аштън може да е казал всичко. Това го разбирам. Ти обаче какво смяташ, че ѝ е казал наистина ? Тоест, какъв е смисълът на това? Защо да лъже за причината Джилиан да отиде до бунгалото?

– Хрумва ми поне една, при това ужасна причина. Така за пореден път се оказва, че не знаем онова, което си мислехме, че знаем. Сигурно е само това, че са разговаряли, след което тя е влязла в бунгалото.

Хардуик нетърпеливо започна да потропва по облегалката на приличния си на трон стол.

– Това не е всичко, което знаем. Доколкото си спомням, една жена отиде да я повика. Почука на вратата, нали така? Сервитьорка от фирмата за кетъринг. По онова време Джилиан вече би трябвало да е мъртва, или поне да не е в състояние да отвори вратата. И не разбирам накъде, по дяволите, биеш с това!

– Нека започнем от самото начало. Ако погледнеш действителните, визуални доказателства и забравиш преразказа, който чухме, остава въпросът има ли друг разказ, заслужаващ доверие? Описание, което да съответства на реално случващите се на екрана събития?

– Какъв например?

– На видеозаписа изглежда сякаш Джилиан прави знак на Аштън и посочва часовника си. Добре. Да предположим, че я е помолил да му напомни, когато дойде моментът за сватбения тост. Да допуснем също, че когато е отишъл при нея, ѝ е казал, че има голяма изненада за нея и я е накарал да отиде до бунгалото – точно преди наздравицата. Така че Джилиан трябва да отиде там, да заключи вратата и да запази пълно мълчание. Който и да дойде до вратата, не бива да я отваря и не бива да казва дори дума. Всичко е част от голямата изненада, а тя ще разбере каква е по-късно.