Джон Вердън - Затвори очи

В кариерата си Гърни бе имал много случаи, когато се бе чувствал изправен пред предизвикателство. Понякога, както при неотдавнашния ужас "Мелъри", вярваше, че човекът, отправил предизвикателството, може и да победи. Никога обаче не се беше чувствал толкова надхитрен. Разбира се, имаше теория за това, което ставаше, и кой може да стои зад него – цялата операция на Скард, в която "Хектор Флорес" набираше "лоши момичета" за смъртоносните наслади на най-извратените мъже на земята. Това обаче си оставаше само теория. А дори и да беше обоснована, тя далеч не обясняваше начина на действие при самите убийства. Не обясняваше невъзможното местонахождение на мачетето. Не обясняваше ролята на ботушите. Не обясняваше избора на местните жертви.

Защо се бе наложило да умрат Джилиан Пери, Кики Мълър и Савана Листън?

И най-лошото: без да знае защо тези три жени бяха убити, как щеше да предпази другите, които може би бяха в опасност?

След като се лута из едни и същи задънени мисловни улици, изтощен, около полунощ Гърни заспа.

Когато се събуди седем часа по-късно, буен вятър блъскаше вълни от сив дъжд в прозорците на спалнята. Прозорецът до леглото му – единственият в къщата, който бе оставил незалостен – беше открехнат петнайсет сантиметра отгоре, недостатъчно, за да пропусне дъжда вътре, но през него влизаше влажно течение, от което усещаше чаршафите и възглавницата си студени и лепкави.

Мрачната атмосфера, липсата на светлина и цвят в света го изкушаваха да остане в леглото, колкото и неудобно да беше то. Знаеше обаче, че това ще бъде грешка в емоционално отношение, затова се насили да стане и отиде в банята. Краката му бяха ледени. Пусна душа.

"Слава богу за първичната магия на водата на Бог" – помисли си отново.

Пречистваща, възстановяваща, опростяваща. Докато гъделичкащите горещи пръски масажираха гърба му, мускулите на врата и раменете му се отпуснаха. Успокояващата струя на водата започна да разтваря заплетените му, бушуващи мисли. Като пяна, съскаща по пясъка... Като благотворен опиат... Трополенето на капките вода по кожата му караше живота да изглежда прост и хубав.

След скромна закуска, състояща се от две яйца и две филии препечен хляб, Гърни реши да стъпи отново на солидна основа, на първоначалните факти по случая, колкото и скучно да бе това.

Разпръсна документите на голямата маса и напук на всичко взе онзи, върху който още при първото четене му бе най-трудно да се съсредоточи. Ставаше дума за списък от 57 страници на всички сайтове и стотиците думи, които Джилиан бе търсила в интернет през мобилния си телефон или лаптопа си в последните шест месеца от живота си. Повечето бяха свързани с луксозни пътешествия и туристически дестинации, изключително скъпи хотели, коли и бижута.

След като от Бюрото се бяха сдобили с тази информация за интернет страниците, които бе посещавала, и онова, което бе търсила, никой не ги бе анализирал. Гърни подозираше, че това е поредният елемент от разследването, който бе потънал в дълбоката пукнатина, разделяща двата периода на разследване – единия, ръководен от Хардуик, и другия, ръководен от Блат. Единственият знак, че някой друг освен самия него бе поглеждал списъка, бе малка бележка, залепена на първата страница. На нея на ръка бе написано: "Пълна загуба на време и ресурси."

Ефектът ѝ върху Гърни бе точно обратният. Подозрението му, че е написана от капитана, само засили интереса му и го накара да се съсредоточи върху всеки ред от тези 57 страници. Ако не бе станало така, можеше да пропусне една кратка петбуквена дума в средата на страница 37.

Скард .

Имаше я и на следващата страница, както и на някои други в комбинация със "Сардиния".

Откритието накара Гърни забързано да прегледа останалата част от документа, а после да се върне в началото и още веднъж да изчете всичките петдесет и седем страници. По време на второто четене направи следващото си откритие.

Отначало бе асоциирал автомобилите с имената на суперлуксозни курорти, бутици и бижутерски магазини като част от общата картина на разточителен разкош. Сега обаче скъпите марки коли, разхвърлени сред останалите търсения, формираха отделен образ. Марките съвпадаха с онези, заради които изчезналите момичета се бяха скарали с родителите си.

Възможно ли бе да е съвпадение?

С какво, по дяволите, се бе занимавала Джилиан?

Какво бе искала да открие за тези коли? И защо?