Джон Вердън - Затвори очи

– Че защо да съм изненадан?

– Последния път като говорихме, ти май бе напълно сигурен, че е само съвпадение. Нали вече не мислиш така?

– Явно не. Надали има кой знае колко хора на име Грегорио в бизнеса със секси снимки.

– Така е. Значи, взел си онази малка чашка от Сол Стек, който по една случайност работи под псевдонима Грегорио като фотограф за "Кармала Фешън". Снима момичета от "Мейпълшейд", които скоро след това изчезват. И така, шампионе, кажи ми какво си намислил? А, да. И докато ми обясняваш, защо не вземеш да ми кажеш и какво точно значеше изражението ти, докато зяпаше над рамото на Холдънфийлд рекламата на "Кармала"?

Гърни се облегна назад, затвори очи и бавно поднесе чашата с кафе към устните си. Беше най-хубавото, което бе пил от дълго време насам. Без да бърза, отпи още няколко глътки, после отвори очи. Погледна към Хардуик, без да отдръпва чашата от устата си. Другият мъж бе заел почти същата поза: с вдигната пред лицето чаша и поглед, вперен в Гърни. Двамата се разсмяха едновременно и оставиха чашите на облегалките на креслата.

– Ами – започна Гърни, – когато всичко друго се провали, дори и най-големите майстори понякога се принуждават да прибягнат към истината като единствен възможен изход.

Като прогони от мислите си възможните последствия, той разказа на Хардуик цялата история за Соня, фотопортретите на престъпници, Джикинстил и рохипнол, включително за последвалите съобщения и това, че на рекламите на "Кармала" бе разпознал (макар и твърде късно) спалнята от къщата на Джикинстил. Когато приключи, установи, че кафето му е изстинало. На вкус обаче още бе добро, така че го изпи.

– Мили Боже! Дяволите да го вземат! – бе реакцията на Хардуик. – Осъзнаваш ли какво ми причини току-що?

– Какво съм ти причинил ли?

– Ами като ми разказа всички тия простотии, ме постави в същата шибана позиция като теб самия!

Гърни изпита огромно чувство на облекчение, но предпочете да не го споделя.

– Е, как мислиш? – попита вместо това. – Какво трябва да предприемем?

– Какво мисля аз ли?! Ти си шибаният гений, дето е пропуснал да представи новите и много важни доказателства по углавно престъпление – а това само по себе си е углавно престъпление. А сега, като ми ги каза тия неща, ме постави в ситуацията да... познай какво? Да прикривам новоизникналите много важни доказателства по углавно престъпление, което само по себе си е углавно престъпление! Освен ако, разбира се, не хукна веднага при Родригес и не те накисна. За бога, Гърни! И сега ме питаш какво да направим?! И не си мисли, че не съм забелязал това твоето "ние", както уж случайно се изрази. Ти си скапаният гений, дето я е забъркал тая каша. Кажи ми ти какво мислиш, че трябва да се направи?

Колкото повече се вълнуваше Хардуик, толкова по-голямо облекчение изпитваше Гърни – защото, колкото и да бе странно, това означаваше, че колегата му е решил да запази признанията му в тайна, поне за момента.

– Смятам, че ако разрешим случая – спокойно заяви Гърни, – цялата каша ще се оправи от само себе си.

– О, да, мамка му! Много ясно. Що не се сетих сам? Просто да разрешим случая! Каква чудесна идея!

– Нека поне да го обсъдим, Джак. Да видим за кои неща сме съгласни, за кои не сме, да изследваме възможностите. Може би се намираме по-близо до разрешението, отколкото си мислим.

В момента, в който произнесе думите, си даде сметка, че не вярва в тях. Не можеше обаче да си позволи да се откаже от тях, защото щеше да изглежда, че губи контрол. А може би именно това ставаше.

Хардуик го изгледа със съмнение:

– Добре, Шерлок, давай! Целият съм в слух. Само се надявам тая дрога, дето получаваш амнезия от нея, да не ти е изпържила мозъка!

Щеше му се Хардуик да не бе казвал подобно нещо. Наля си втора чаша кафе.

– Добре, ето как виждам аз нещата. Малко прилича на буквата "Н".

– Кое прилича на "Н"?

– Онова, което се случва. Имам склонността да си представям нещата като геометрични фигури. Една от вертикалните черти на това "Н" е солидният бизнес на семейство Скард, които в общи линии осигуряват незаконни, извънредно скъпи сексуални услуги на клиенти по цял свят. Твоите хора в Интерпол твърдят, че Скард са несравнимо зли и ужасяващи престъпници. Според Джордан Болстън пък чрез "Кармала" те управляват най-гнусните и смъртоносни садо-мазо ниши в сексбизнеса – продават внимателно подбрани млади жени на богати сексуални психопати.

Хардуик кимаше в знак на съгласие.