На Хардуик като че ли не му се вярваше:
– Та затова ѝ е отрязал главата на сватбения ѝ ден?
– Или в Деня на майката, както посочи Бека.
– Бека ? – повдигна цинично вежда Хардуик.
– Не се дръж като задник!
– Ами Савана Листън? Още една къртица на Хектор Флорес, от която вече е нямало нужда?
– Има основания за такава хипотеза.
– Мислех, че именно тя миналата седмица ти е казала за двете момичета, с които не може да се свърже. Защо да прави подобно нещо, ако наистина е работела с Флорес?
– Може той да я е накарал. Може би целта е била да ми внуши, че мога да ѝ вярвам, да ѝ разкажа нещо поверително. Възможно е да е осъзнал, че разследването върви с пълна пара, а това, естествено, значи, че ще разпитаме някои възпитанички на "Мейпълшейд". Следователно е само въпрос на време – и то не кой знае колко – да открием, че много от тези момичета не могат да бъдат открити. Нищо чудно да е позволил на Савана да ме осведоми за този факт само два дена преди ние тъй или иначе да разберем – и по този начин да ни остави с впечатлението, че тя е от "добрите".
– Смяташ ли, че е знаела... че и двете с Джилиан са знаели...
– Какво става с момичетата, които са набирали за Флорес ли? Съмнявам се. Вероятно са се вързали на онова, което им е дрънкал – че представят момичета със специални интереси на мъже със специални интереси, за което ще получават много прилична комисиона. Естествено, не съм съвсем сигурен за никое от тези неща. Спокойно може да се окаже, че целият случай е врата към ада и аз нямам никаква представа какво точно се случва.
– Мамка му, Гърни! Сам не си вярваш на теориите – много обнадеждаващо! Какъв предлагаш да е следващият ни ход?
Точно в този момент мобилният телефон на Гърни звънна и му спести неудобството да отговаря.
Обаждаше се Робин Уиг. Както обикновено, тя пропусна встъплението:
– Имам предварителните резултати от лабораторните тестове на ботушите, намерени в дома на Листън. Капитан Родригес ми даде разрешение да ги обсъдя с вас, тъй като вие предложихте да бъдат анализирани. Моментът удобен ли е?
– Да. Какво разбрахте?
– Доста неща, които се очакваха, както и едно неочаквано. Да започна ли с него? – Гърни винаги бе харесвал спокойния, професионален контраалт на Уиг. Без значение какво точно казваше, тонът ѝ говореше, че редът може да победи хаоса.
– Да, ако обичате. Обикновено разрешението се крие именно в изненадите.
– Да, и аз така смятам. Изненадата в случая е наличието на един специфичен феромон върху ботушите: метил парахидроксибензоат. Какви познания имате в тази област?
– В гимназията бягах от часовете по химия. Най-добре ще е да започнете от самото начало.
– В действителност е съвсем просто. Феромоните са секрети, отделяни от жлезите, чиято роля е да предават информация от едно животно на друго. Феромоните, отделени от дадено животно, могат да привлекат, предупредят, успокоят или възбудят друго. Метил парахидроксибензоатът е много силен кучешки феромон за привличане и бе открит във висока концентрация и на двата ботуша.
– А ефектът му е?
– Всяко куче, и особено куче-следотърсач, лесно и охотно би последвало дирята, оставена от тези обувки.
– А как може да се сдобие човек с въпросния феромон?
– Някои от кучешките феромони се продават, защото ги използват в приютите за животни и в центровете за обучение и промяна на поведението. Другият начин да си го набави човек е направо от разгонена кучка.
– Интересно. Сещате ли се как подобно вещество би могло да попадне случайно върху нечии обувки?
– В тази концентрация? Ако изключим възможността ботушите да са се озовали случайно във взривена фабрика за феромони – не.
– Много интересно. Благодаря ви, сержант. Сега ще ви дам Джак Хардуик. Ще съм ви много благодарен, ако повторите още веднъж онова, което казахте на мен – в случай, че той има въпроси, на които аз не мога да отговоря.
Хардуик имаше един въпрос:
– Под "кучешки феромон за привличане от разгонена кучка" имаш предвид сексуалната миризма на женска, която никое мъжко куче не може да пренебрегне, нали така?
Изслуша краткия ѝ отговор, затвори и върна телефона на Гърни. Изглеждаше развълнуван:
– Леле, майко! Неустоимата миризма на разгонена кучка! Е, какво ще кажеш за това, Шерлок?
– Пределно ясно е, че Флорес е държал кучето-следотърсач да се втурне като стрела по следата.
– Което пък очевидно значи, че е искал да намерим мачетето.
– Без съмнение – съгласи се Гърни, – при това е искал да го открием бързо. И двата пъти.
Читать дальше