Джон Вердън - Затвори очи

– Това е било в пет сутринта – преди десет часа – защо едва сега научаваме?

– За лош късмет Лунц не се разтревожил от обаждането. Предположил, че е грешка или че човекът, който се обажда, е пиян, или може би двете. Той не е запознат с детайлите от нашето разследване, така че името Едуард Малъри не му говори нищо. После, преди около половин час, му се обадил някой си доктор Лазаръс от "Мейпълшейд", който казал, че една тяхна служителка, която била отговорен човек, днес не се явила на работа и не си вдигала телефона. Предвид всички откачени неща, които стават, помолил Лунц да изпрати патрулна кола до къщата ѝ, за да се увери, че всичко е наред. После дал адреса "Буена Виста Трейл" 78. Лунц се сетил за сутрешното обаждане и отишъл лично дотам.

Клайн се беше навел напред като спринтьор на стартовата линия:

– И намерил Савана Листън мъртва?

– Намерил задната врата отключена, а Листън – на кухненската маса. Същото разположение като при Джилиан Пери.

– Абсолютно същото? – попита Гърни.

– Явно да.

– Къде е сега Лунц? – попита прокурорът.

– В кухнята, с няколко униформени от Тамбъри; готвят се да отцепят сцената на местопрестъплението. Вече е претърсил къщата, за да се увери, че няма никой друг. Не е докосвал нищо.

– Каза ли дали е забелязал нещо странно? – попита Гърни.

– Едно нещо. Ботуши до вратата. От онези, дето ги нахлузваш върху обувките. Да ти звучи познато?

– Пак тези ботуши. Боже. Това не е случайно. – Гърни се обърна към Родригес: – Капитане, знам, че не ми е работа да... да влияя на разпределянето на ресурсите, но... може ли да предложа нещо?

– Казвай.

– Бих препоръчал да занесете веднага ботушите на вашите хора в лабораторията, да ги държите там цяла нощ, ако трябва, за да направят всеки проклет химически тест за разпознаване, който могат.

– И какво да търсят?

– Не знам.

Родригес направи гримаса, но не толкова неприятна, колкото Гърни се опасяваше.

– Това е изстрел в тъмното, Гърни.

– Вече два пъти попадаме на тези ботуши. Преди да се появят пак, бих искал да знам защо.

Андерсън, Хардуик и Блат бяха изпратени на местопрестъплението на "Буена Виста" заедно с екип за събиране на веществени доказателства, подбран от сержант Уиг, и екип с куче-следотърсач. Уведомиха патолога. Гърни поиска разрешение да придружи хората от Бюрото на местопрестъплението. Както можеше да се предположи, Родригес отказа, но все пак възложи на Уиг координирането и изпълнението на лабораторното изследване на ботушите. Клайн спомена нещо, че трябва да изготвят стратегия за контрол на щетите и съответно да планират пресконференция, и двамата с капитана се оттеглиха да се съвещават, оставяйки Гърни и Ребека сами в конферентната зала.

– Е, какво? – обърна се към него тя полуразвеселено, полувъпросително.

– Какво? – повтори той.

Тя сви рамене, хвърли поглед към куфарчето си, в което бе сложила фотокопията от рекламите на "Кармала".

Гърни предположи, че тя иска да разбере какво го бе смутило по-рано. Вече ѝ беше казал, че е трудно за обяснение, и все още не беше готов да говори за това, още не беше преценил евентуалните последици, ако разкриеше всичко, не беше обмислил вариантите за ограничаване на щетите.

– Дълга история – каза.

– Бих я чула с удоволствие.

– Много бих искал да ти я разкажа, но... сложно е. – Първата част беше по-малко вярна от втората. Зачуди се защо ли го каза. – Може би друг път – усмихна се той.

– Добре – усмихна се и тя. – Друг път.

Тъй като нямаше шанс да се свърже пряко с лабораторните техници, нито друга належаща причина да се мотае около полицейското управление, Гърни се отправи към дома си в Уолнът Кросинг. Докато пътуваше, в главата му неспирно се блъскаха различни епизоди от деня.

Странното самопризнание на Болстън, вежливият и възпитан глас, излъчващ се от един дяволски ум, описващ как се е съгласил от любезност да изпълни искането на "Кармала"; обезглавяването на Савана Листън, което възпроизвеждаше обезглавената кукла на леглото, което пък възпроизвеждаше обезглавената булка. И гумените ботуши. Отново гумените ботуши. Наистина ли мислеше, че лабораторните тестове ще донесат потресаващо разкритие? Беше твърде изтощен, за да знае какво мисли наистина.

Обаждането, което получи от Шеридън Клайн, докато дояждаше купа спагети, само добави нови факти, без да допринесе за напредъка на случая. Клайн повтори информацията на Родригес след разговора с Лунц и спомена, че екипът с кучета-следотърсачи открили окървавено мачете в гориста местност зад бунгалото. Медицинският експерт определил приблизителния час на смъртта някъде в рамките на промеждутък от три часа, през които Лунц бе получил закодираното обаждане преди разсъмване.