Джон Вердън - Затвори очи

– Не разбирам – каза той. – Предполага се, че "Мейпълшейд" по някакъв начин лекува болните сексуални желания. Господи! Ако лицата на тези момичета отразяват ползата от терапията, как са били преди нея, по дяволите?

– По-зле.

– Исусе.

– Чела съм някои от статиите на Аштън. Целите му са скромни, дори минимални. Критиците му твърдят, че подходът му граничи с неморалното. Терапевтите, които практикуват лечение чрез внушение, не могат да го понасят. Той вярва, че лечението трябва да има за цел не някакви дълбоки обрати, а малки промени – колкото и незначителни да са. По време на един професионален семинар прави коментар, който става известен – всъщност печално известен. Аштън обича да шокира колегите си. Казал, че ако успее да убеди десетгодишно момиче да направи фелацио на дванайсетгодишното си гадже вместо на осемгодишния си братовчед, терапията можела да се смята за успешна. В някои кръгове този подход се смята за леко противоречив.

– Стреми се към напредък, а не към съвършенство, а?

– Точно така.

– И все пак, като гледам тези изражения...

– Едно нещо, което трябва да запомниш: успехите в тази област не са големи. Сигурна съм, че дори Аштън има повече провали, отколкото успехи. Това е просто житейски факт. Когато си имаш работа със сексуални престъпници...

Но Гърни бе престанал да я слуша.

Мили боже, защо не се бе усетил по-рано?

Ребека се взираше в него.

– Какво има?

Той не отговори веднага. Трябваше да обмисли някои евентуални последствия, да реши колко точно да сподели. Ставаше дума за съдбоносни решения. В този момент обаче не бе способен да вземе каквото и да било решение. Беше почти парализиран от осъзнаването, че стаята на снимката беше спалнята, в която беше влязъл да се скрие от чистачите в нощта, когато прибра чашата. Беше я видял само за частица от секундата, когато светна и загаси лампата, за да се ориентира. В онзи момент гледката беше отключила странно усещане за дежа вю. Вече беше виждал стаята на снимката на Джилиан върху стената на Аштън, но онази нощ в сградата от кафяв камък не беше успял да "сглоби" двата образа.

– Какво има? – повтори Ребека.

– Трудно е за обяснение – каза той с напрежение в гласа.

Това не бе лъжа. Не можеше да откъсне очи от реклама, поставена най-близо до него. Момичето, свито на легло с измачкани чаршафи, изглеждаше едновременно изтощено и неизтощимо – подканващо, заплашително, дръзко. В ума му просветна разтърсващ спомен от една религиозна служба през първата му година в "Сейнт Джон Франсис": проповедник с широко отворени очи, бълващ гневни тиради за адския огън. Огън, който гори цяла вечност, който разяжда пищящата ти плът, като звяр, чийто глад се усилва с всяка хапка.

Хардуик се върна пръв в конферентната зала. Хвърли поглед към Гърни, към рекламната снимка и към Ребека и явно веднага долови напрежението във въздуха. След това се върна Уиг и зае позицията си пред лаптопа, последвана от мрачния Андерсън и нервния Блат. Клайн влезе, говорейки по клетъчния си телефон. Плътно зад него вървеше Родригес. Хардуик седна срещу Гърни, като го наблюдаваше с любопитство.

– Добре – каза отново Клайн с излъчването на човек, извършващ истински подвиг. – Обратно на работа. Род, мисля, че след като бе повдигнат въпросът за истинската самоличност на Хектор Флорес, трябваше да се проведат още няколко разговора със съседите на Аштън, за да се уверим, че не сме пропуснали нещо. Как върви това?

За момент Родригес изглеждаше така, сякаш се канеше да избухне и да обяви цялото начинание за пилеене на време. Вместо това обаче той се обърна към Андерсън:

– Нещо ново?

Андерсън скръсти ръце.

– Нищо важно.

Клайн стрелна Гърни с предизвикателен поглед – идеята за повторните разпити беше негова.

Гърни се насили да насочи мислите си към дискусията и се обърна към Андерсън.

– Успяхте ли да отделите показанията на очевидци, които са оскъдни, от клюките, които са безкрайно много?

– Да, успяхме.

– И?

– Има проблем с данните от очевидци.

– Какъв? – остро попита Клайн.

– Повечето очевидци са мъртви.

Прокурорът примигна:

– Моля?

– Повечето очевидци са мъртви.

– За бога, чух те! Кажи какво имаш предвид.

– Имам предвид – кой всъщност е говорил с Хектор Флорес? Или с Леонардо Скард, или както там, по дяволите, го наричаме сега? Кой го е виждал лице в лице? Джилиан Пери, а тя е мъртва. Кики Мълър, и тя е мъртва. Момичетата, които Савана Листън е видяла да говорят с него, когато е работел като градинар в "Мейпълшейд", а те до една са изчезнали – вероятно мъртви, ако са попаднали на типове като Болстън.