Джон Вердън - Затвори очи

– Не бих му имал доверие дори да изхвърли боклука! – упорстваше Блат.

– Ще ви кажа аз пък как виждам нещата – обяви Клайн. После изчака, докато всички насочиха вниманието си към него. – Ако приемем, че твърденията му са верни, "Кармала" може да се окаже една от най-ужасяващите престъпни организации, на които сме попадали. Колкото и да е отвратителна частта, свързана с Болстън, тя е само върхът на айсберга – а това е един наистина дяволски айсберг!

Хардуик се изсмя, като се опита да замаскира смеха с кашлица. Клайн обаче бе твърде погълнат от драматичното си изложение и продължи нататък:

– Очевидно "Кармала" е голяма, дисциплинирана, безмилостна операция. Властите във Флорида са хванали само една миниатюрна издънка: един клиент. Ние обаче имаме възможност да разкрием цялата организация. Ако успеем, ще спасим живота на бог знае колко млади жени. Като заговорихме за това, Род, сега вероятно е най-подходящият момент да докладваш докъде стигнахме с изчезналите ученички.

Капитанът свали очилата си, после отново ги сложи на носа си. Очите му бяха мрачни и загрижени, сякаш обратите в случая и личните му проблеми пречеха на работата му.

– Бил – произнесе той с известно усилие, – би ли ни съобщил данните от телефонните обаждания?

Андерсън отхапа голямо парче от поничката си и го преглътна с глътка кафе:

– От 152-те имена в списъка успяхме да се свържем със самата ученичка или член на домакинството в 112 случая. – Започна да преглежда документите в папката си. – Разделили сме ги на няколко категории според получените отговори, например...

– Може ли да минем направо на въпроса? – прекъсна го нетърпеливо Клайн. – Просто ни кажи броя на момичетата, чието местонахождение е неизвестно – особено ако са имали скандал заради кола, преди да си тръгнат.

Андерсън се суети още известно време с документите пред себе си – прехвърли няколкото листа по няколко пъти и накрая обяви, че не се знае къде се намират 21 момичета, 17 от които са се скарали с близките за кола.

– Както в предишните случаи – отбеляза Клайн, след което прехвърли вниманието си върху Хардуик. – Нещо ново около връзката с "Кармала"?

– Не, няма нищо ново освен това, че организацията със сигурност е контролирана от семейство Скард, а от Интерпол смятат, че напоследък членовете му се занимават основно с трафик на хора.

Блат като че ли се заинтригува:

– За какъв точно "трафик на хора" става дума?

Изненадващо Родригес отговори веднага, с преливащ от гняв глас:

– Мисля, че всички знаем за какво точно става дума – най-отвратителният бизнес на света. Най-големите отрепки на земята продават, най-големите отрепки на земята купуват. Помисли, Арло. Когато започне да ти се повръща, значи си напипал истината.

Емоционалният му изблик предизвика неловко мълчание в стаята.

Клайн прочисти гърлото си и заговори с лице, сгърчено от пресилено отвращение:

– Като стане дума за трафик на хора, се сещам за селски момичета от Тайланд, доставяни на дебели араби. За това ли говорим в случая с момичетата от "Мейпълшейд"? Малко ми е трудно да си го представя. Някой ще ме осветли по въпроса? Дейв, ти имаш ли някакви коментари?

– Коментари – не, но имам два въпроса. Първо, приемаме ли със сигурност, че Флорес е свързан със семейство Скард? И ако да, като се има предвид, че бизнесът е семеен, възможно ли е Флорес...

– Да е член на семейство Скард? – Клайн удари с длан по масата. – Защо не, по дяволите?

Блат се почеса по главата в несъзнателна пародийна имитация на объркване:

– Какво имате предвид? Че Хектор Флорес всъщност е едно от момчетата, чиято майка се чукала с разни дилъри на кокаин?

– Леле! – възкликна Клайн. – Това би дало нов фокус на цялата история!

– По-скоро два фокуса – поправи го Гърни.

– Два ли?

– Парите и сексуалната патология. В крайна сметка, ако това бе само финансова операция, защо да се включва откачената част за Едуард Малъри?

– Хм-м. Добър въпрос. Бека, ти какво мислиш?

Тя хвърли поглед към Гърни:

– Да не би да смяташ, че има противоречие?

– Не е противоречие, а въпрос – кое точно е началото и кое – краят.

– И до какъв извод стигна? – попита тя с още по-жив интерес.

– Научил съм се никога да не подценявам силата на патологията – сви рамене той.

Ребека се усмихна съвсем леко в знак на съгласие.

– Според предоставената ми от Интерпол информация Джото Скард имал трима синове: Тициано, Рафаело и Леонардо. Ако Хектор Флорес е един от тях, въпросът е кой точно.