Джон Вердън - Затвори очи

– За това, че са точно каквото искаш. Защото ти пасват като ръкавица.

– Обясни ми.

– Човек може да си купи много добро вино за 50 долара бутилката – вино, което постига 90% съвършенство. Вината, които постигат 99% съвършенство, са значително по-малко; те струват по 500 долара бутилката. Но за онзи последен 1%, който прави виното наистина съвършено, плащаш по 5000 долара бутилката. Някои хора не могат да направят разликата. Други могат.

– По дяволите! А пък аз, наивникът, си мислех, че скъпата проститутка си е просто скъпа проститутка.

– Лейтенанте, убеден съм, че за вас това е самата истина.

Бекър застина на стола си, а лицето му се скова и стана напълно безизразно. През дългата си кариера Гърни неведнъж бе ставал свидетел на подобна ситуация. Обикновено се случваше нещо много неприятно, което можеше да сложи край на нечия кариера. Надяваше се, че камерата и присъствието на Станфорд Мъл, адвоката, ще бъдат достатъчни да възпрат Бекър.

Очевидно беше така, защото той бавно се отпусна, в продължение на цяла минута оглеждаше стаята, като спираше очи върху всичко в нея – всичко, освен Болстън.

Гърни се чудеше каква точно игра играе Болстън. Дали не се опитваше нарочно да провокира полицейско насилие, за да го използва в съда? Или небрежната му снизходителност бе жалък опит да докаже превъзходството си в момент, когато животът му се сриваше?

Бекър заговори с необичайно фамилиарен тон:

– И така, разкажи ми за "прожекционната зала", Джордан – натърти името така, все едно произнасяше обида.

Дори и Болстън да го бе възприел по този начин, не му пролича:

– Малка, удобна, прекрасен килим.

– Къде се намира?

– Не знам. Когато ме взеха от летище "Нюарк", ми дадоха превръзка за очите – маска за сън, като онези в старите черно-бели филми. Шофьорът ми каза да си я сложа и да не я свалям, докато не ми кажат, че вече сме в прожекционната зала.

– И ти не се опита да го изиграеш, така ли?

– "Кармала" не поощрява подобни практики.

Бекър кимна и се усмихна.

– Как мислиш, дали ще сметнат днешния ти разговор с нас за вид изиграване?

– Страхувам се, че е възможно.

– Значи, гледаш тези... видеоклипове и... си харесваш. Какво следва?

– Съгласяваш се устно с условията на сделката, слагаш си отново превръзката на очите и колата те връща на летището. Превеждаш сумата на една сметка на Каймановите острови и след няколко дена момичето на мечтите ти се появява на прага.

– И после?

– После... Каквото искаш да се случи... се случва.

– И накрая момичето на мечтите ти е мъртво.

– Разбира се – усмихна се Болстън.

– Разбира ли се?

– Нали именно за това си плащаш. Не знаехте ли?

– Плащаш си, за да... да ги убиеш?

– Момичетата, които получаваш от "Кармала", са много лоши. Правили са ужасни неща. Във видеоклиповете си подробно разказват какво точно са сторили. Наистина ужасяващи неща.

Бекър едва забележимо се отдръпна назад. Очевидно бе разтърсен и не можеше да асимилира чутото. Дори лицето на Станфорд Мъл, което иначе бе безизразно, сега като че бе замръзнало. Реакциите им сякаш заредиха Болстън с енергия. Животът се завърна в него, помръкналите му очи просветнаха.

– Ужасни неща, за които се полагат ужасни наказания.

Настъпи мълчание. В продължение на около две-три секунди сякаш никой в Палм Бийч и в зала на академията не дишаше.

Боби Бекър прекъсна мълчанието с един фактологичен въпрос, зададен с рутинен делови тон:

– Нека да сме наясно. Ти ли уби Мелани Стръм?

– Да.

– И от "Кармала" ти пратиха и други момичета?

– Да.

– Колко?

– Две.

– Какво знаеше за тях?

– За баналните подробности от живота им – нищо. За страстите и прегрешенията им – всичко.

– Знаеше ли откъде са?

– Не.

– Как ги набира "Кармала"?

– Не знам.

– Изобщо опита ли се да научиш?

– Това би предизвикало силно неодобрение.

Бекър се отдръпна от масата и заизучава лицето на Болстън.

На Гърни му се струваше, че Бекър е попаднал в задънена улица; че не знае как да продължи, защото никога не се е сблъсквал с подобно извращение.

Обърна се към Родригес – капитанът изглеждаше също толкова смаян и объркан от разкритията и безразличието на Болстън, колкото и Боби Бекър.

– Родригес? – повтори Гърни. – В първия момент той сякаш не го чу. – Родригес, бих искал да изпратя един въпрос до Палм Бийч.

– Какъв въпрос?

– Искам Бекър да попита Болстън защо е отрязал главата на Мелани.

Лицето на капитана потръпна от отвращение.