Джон Вердън - Затвори очи

С облекчение забеляза, че всички са погълнати от очакването на онова, което предстоеше да се случи – твърде погълнати, за да започнат да разпитват за куклата и какво би могла да означава тя.

Сержант Робин Уиг седеше на отделна малка маса в един ъгъл на стаята, с два отворени лаптопа, мобилен телефон и клавиатура, с която, изглежда, контролираше монитора на стената. Щом затрака по клавишите, на екрана се появиха поредица дигитални изображения и цифрови кодове, после той оживя и образът с висока разделителна способност бързо се превърна в център на внимание.

На екрана се виждаше стандартна стая за разпити с бетонни стени. В центъра ѝ имаше сива метална маса. От едната ѝ страна седеше детектив Боби Бекър, а срещу него имаше двама мъже. Единият изглеждаше като излязъл от статия на списание "Джентълменс Куотърли" за най-добре облечените адвокати в Америка. Другият беше Джордан Болстън, в когото бе настъпило съкрушително преображение. Беше потен и разрошен, тялото му бе прегърбено, устата му – леко отворена, а пустият поглед на хлътналите му очи беше прикован върху масата.

Бекър се обърна енергично към камерата.

– Почти сме готови да започнем. Надявам се, че се чуваме високо и ясно. Моля, потвърдете – каза той и се вгледа в екрана на лаптопа, поставен срещу него на масата.

Гърни чу Уиг да трака по клавиатурата си.

Няколко мига по-късно Бекър се усмихна от екрана си и щастливо вдигна палци в победоносен жест.

Родригес, който се съвещаваше шепнешком с Клайн, пристъпи напред.

– Слушайте внимателно, хора. Тук сме, за да се включим в разпита, който ще се състои. Понеже в имуществото му са намерени нови доказателства...

– Петна от кръв по лодката, открити благодарение на упоритото ровене на Гърни – прекъсна го Клайн, който обичаше да налива масло в огъня, да поддържа враждите.

Родригес примигна и продължи:

– След намирането на това доказателство подсъдимият промени версията си. За да се опита да се спаси от неизбежното смъртно наказание във Флорида, той предлага не само да се признае за виновен в убийството на Мелани Стръм, но и да предостави подробности относно един по-мащабен престъпен замисъл, който може би е свързан с изчезванията на други възпитанички на "Мейпълшейд". Обърнете внимание, че подсъдимият прави това изявление, за да спаси живота си, и може да е мотивиран да каже повече, отколкото всъщност знае за тази така наречена конспирация.

Сякаш за да омаловажи предпазливостта на капитана, Хардуик се провикна към Гърни, който седеше в отсрещния край на масата с форма на полумесец:

– Поздравления, Шерлок! Трябва да помислиш за кариера в областта на правораздаването. Имаме нужда от мозъци като твоя.

От монитора на стената се чу глас, който привлече вниманието на всички.

– Часът в момента е 14:03, датата – 20 септември. Аз съм детектив-лейтенант Робърт Бекър от Полицейското управление на Палм Бийч. Заедно с мен в стая за разпити номер едно се намират Джордан Болстън и адвокатът му Станфорд Мъл. Разпитът се записва. – Бекър хвърли поглед от камерата към Болстън. – Вие ли сте Джордан Болстън, живущ на Саут Оушън Булевард в Палм Бийч?

Запитаният отговори, без да повдига очи от масата:

– Да.

– Съгласен ли сте след консултация с адвоката си да направите пълни и искрени самопризнания във връзка с убийството на Мелани Стръм?

Станфорд Мъл постави длан върху ръкава му:

– Джордан, трябва да...

– Да.

Бекър продължи:

– Съгласен ли сте да отговаряте изчерпателно и честно на всички въпроси, които ще ви бъдат зададени в тази връзка?

– Да, съгласен съм.

– Моля, опишете с пълни подробности как се свързахте с Мелани Стръм и всичко, което се случи след това, включително как и защо я убихте.

– За Бога, Джордан... – извика Мъл.

Болстън за първи път повдигна поглед:

– Стан, достатъчно! Взех решение. Не си тук, за да ми пречиш. Искам само да си в течение на това, което ще кажа.

Мъл поклати глава.

Болстън сякаш изпита облекчение от мълчанието на адвоката си. Погледна към камерата:

– Колко голяма е публиката ми?

– Има ли значение? – попита с отвращение Бекър.

– Какви ли не неща се озовават в "Ютюб".

– Не и това.

– Много жалко. – Той се усмихна ужасяващо. – Откъде да започна?

– От началото.

– Например от момента, когато на шест години заварих чичо си да чука майка ми?

Бекър се поколеба: