Джон Вердън - Затвори очи

– Може би понякога – каза тя. – Само малко.

После се загледа в езерцето с тъжна усмивка и стисна ръката му.

Въздухът бе съвършено неподвижен. Дори върховете на високия папур бяха неподвижни като на снимка. Тя затвори очи, но изражението ѝ стана по-горчиво.

– Не биваше да те нападам така, не биваше да казвам, каквото казах, да те наричам "копеле". Това е последното нещо, в което някой може да те упрекне. – Тя отвори очи и го погледна право в очите. – Ти си добър човек, Дейвид Гърни. Честен човек. Блестящ. Удивително талантлив. Може би най-добрият детектив в целия свят.

Той се изсмя нервно:

– Господ да ни е на помощ!

– Говоря сериозно. Ти си може би най-добрият детектив в целия свят. Тогава как мога да искам да престанеш да бъдеш това, да бъдеш нещо друго? Не е честно. Не е правилно.

Той се загледа над гладкото като стъкло езеро към обърнатите отражения на кленовете, които растяха в далечния му край.

– Аз не разсъждавам по този начин.

Тя не обърна внимание на думите му.

– Така че ето какво трябва да направиш. Ти се съгласи да поемеш случая "Пери" за две седмици. Днес е сряда. Твоите две седмици изтичат тази събота. Само още три дни. Довърши работата.

– Няма нужда да го правя.

– Знам. Знам, че си готов да се откажеш. И именно затова е правилно да не го правиш.

– Я повтори?

Тя се засмя, пренебрегвайки въпроса му.

– Какво щяха да правят без теб?

– Надявам се, че се шегуваш – поклати глава той.

– Защо?

– Последното, което ми е нужно, е да подсилваш арогантността ми.

– Последното, което ти е нужно, е съпруга, която смята, че трябва да бъдеш някой друг.

След малко, хванати за ръце, тръгнаха бавно през ливадата, кимнаха приятелски на охранителя и влязоха в къщата.

Мадлин запали огън от черешови дърва в голямата каменна камина и отвори близкия прозорец, така че в стаята да не стане прекалено топло.

Следобеда правиха нещо, което вършеха рядко: бездействаха. Изтегнаха се на канапето, оставяйки се да бъдат лениво хипнотизирани от огъня. По-късно Мадлин заобмисля на глас какво може да промени в градината следващата пролет. Още по-късно, може би за да удържи тревогите, които заплашваха да нахлуят, му прочете на глас една глава от "Моби Дик" – едновременно доволна и озадачена от произведението, което продължаваше да нарича "най-чудатата книга, която съм чела".

Тя поддържаше огъня, а той ѝ показваше снимки на градински павилиони и остъклени беседки от една книга и обсъждаха дали да си построят такава другото лято, може би край езерото. От време на време задрямваха и така следобедът отмина. Вечеряха рано супа и салата, докато залезът още ярко осветяваше небето и кленовете по хълма насреща. Легнаха си по здрач, любиха се с нежност, която бързо прерасна в отчаяна настойчивост, спаха повече от десет часа и се събудиха едновременно при първата сива светлина на утрото.

Гърни беше довършил бърканите яйца и препечената филийка и се канеше да отнесе чинията си до мивката, когато Мадлин вдигна поглед от купичката си с овесена каша и стафиди и каза:

– Предполагам, вече си забравил къде ще ходя днес.

Предишната вечер той я беше убедил, макар и трудно, да прекара следващите два дни при сестра си в Ню Джърси, докато той приключи работа по случая. Сега обаче той съсредоточено бърчеше лице, преструвайки се на объркан. Тя се разсмя на престараването му.

– Под прикритие техниката ти трябва да е била много по-убедителна. Или си имал работа с идиоти.

След като довърши овесената си каша и изпи втора чаша кафе, тя си взе душ и се облече. В осем и половина го прегърна силно и го целуна, изгледа го разтревожено, после го целуна пак и потегли към палата на сестра си в предградията на Риджууд.

Когато колата ѝ се отдалечи, той се качи в своята и я последва. Тъй като знаеше по кой маршрут ще поеме, успяваше да поддържа значително разстояние между тях, като я зърваше само от време на време. Целта му не беше да я следи, а да се увери, че никой друг не го прави.

След като измина няколко километра по пустия път, вече беше сигурен и се върна вкъщи.

Паркира до колата на патрулния полицай и двамата си размениха кратки, приятелски поздрави.

Преди да влезе в къщата, спря до страничната врата и се огледа. За миг изпита чувство за безвремие, сякаш беше част от картина. Когато влезе в къщата, чувството на покой бе смутено от краткото иззвъняване на мобилния му телефон – беше получил есемес. Самото съобщение разби напълно спокойствието: