Джон Вердън - Затвори очи

Чу щракването на ключа за лампата в спалнята и миг по-късно вратата на банята изскърца. Щеше да поговори с Мадлин и да я успокои – но след като сам се успокоеше. Хвърли поглед навън през прозореца. Патрулната кола пред страничната врата му вдъхна увереност.

Пое си въздух възможно най-дълбоко и бавно издиша. Бавно, контролирано дишане. Целенасоченост, внимателно обмисляне от всички възможни страни, решителност. Положително мислене. Мисли за постижения и способности.

Напомни си, че разполагаха с пръстовите отпечатъци на Стек и съответно – със следа, благодарение на неговата инициативност и решението му да се добере до чашата при онези трудни обстоятелства.

Освен това откритието му хвърляше мост между загадката с упояването му и убийствата и тайнствените изчезвания на бившите ученички от "Мейпълшейд". А тъй като бе отчасти наясно с всички тези късчета от пъзела, той имаше уникалния шанс да използва всяко от тях, за да хвърли светлина върху останалите.

Проницателността му, първоначалните му прозрения и упоритостта му да ги следва бяха измъкнали разследването от дупката, в която бе затънало – търсенето на луд мексикански черноработник – и го бяха извели на нова пътека.

След настояването му да се свържат с всички бивши възпитанички на "Мейпълшейд" стана ясно не само, че твърде много от тях са в неизвестност, но и каква е съдбата на Мелани Стръм.

Догадката му, че "Кармала Фешън" вероятно играе важна роля в случая, бе накарала Джордан Болстън да изгуби равновесие и да признае нещо, което можеше да доведе до окончателното разрешаване на случая. Дори само фактът колко време, енергия и ресурси влага убиецът, за да попречи на усилията му, доказваше, че е на прав път.

Отново чу скърцането на вратата на банята и двайсет секунди по-късно – щракването на ключа за лампата в спалнята. Навярно сега, когато пак бе стъпил здраво на земята, когато студът си отиваше от пръстите му, би могъл да поговори с Мадлин. Първо обаче взе предпазни мерки – заключи не само обикновената брава на страничната врата, но и секретната, която никога не използваха. После залости и всички прозорци на първия етаж.

Върна се в спалнята в добро разположение на духа, по негова преценка. Приближи се в тъмното към леглото.

– Мади?

– Копеле такова!

Беше решил, че си е легнала и се намира точно пред него. Вместо това гласът ѝ, стряскащо гневен, се разнесе от другия ъгъл на стаята.

– Какво?

– Какво си направил? – ниският ѝ шепот показваше колко е вбесена.

– Да съм направил? Какво...

– Това е моят дом. Моето убежище!

– Да, и какво?

– "Какво" ли? Как можа? Как можа да донесеш този ужас в дома ми?!

Гърни остана без думи заради въпроса и напрежението в него. Тръгна опипом покрай ръба на леглото и светна настолната лампа.

Старомодният люлеещ се стол, който обикновено бе до долната табла на леглото, сега бе избутан в най-отдалечения от прозорците ъгъл. Мадлин седеше на него напълно облечена, със свити и притиснати към тялото крака. Гърни се стресна първо от бушуващите в очите ѝ емоции, а после и от острите ножици, които стискаше в свитите си юмруци.

Имаше богат опит в разговора с превъзбудени и разстроени хора и знаеше как да ги успокои, но в случая нито една техника не му изглеждаше удачна. Седна на ръба на леглото, възможно най-близо до нея.

– Някой е нахлул в дома ми. Защо, Дейвид? Защо?

– Не зная.

– Разбира се, че знаеш! Знаеш много добре какво става!

Наблюдаваше я, наблюдаваше и ножиците. Кокалчетата ѝ бяха побелели.

– Предполага се да ни пазиш – продължи тя с треперещ шепот. – Да закриляш дома ни, да се грижиш за безопасността му. Вместо това си сторил обратното. Точно обратното! Позволил си на някакви ужасни хора да влязат в живота ни, да дойдат в дома ни. В МОЯ ДОМ! – изкрещя тя с пресекващ глас. – ПУСНАЛ СИ ЧУДОВИЩА В ДОМА МИ!

Гърни никога не я бе виждал изпаднала в такава ярост. Не каза нищо. Не намираше думи, не можеше дори да мисли. Не помръдваше, почти не дишаше. Емоционалният изблик сякаш премахна от стаята – от целия свят – всички други реалности. Чакаше. Не му хрумваше никаква друга възможност.

След известно време – не бе сигурен колко точно – тя каза:

– Не мога да повярвам какво направи.

– Нямах подобно намерение. – Гласът му звучеше странно в собствените му уши. Тих. Незначителен.

Мадлин издаде звук, който би могъл да бъде сбъркан със смях, но на него му прозвуча като кратко конвулсивно свиване на дробовете ѝ.