Джон Вердън - Затвори очи

– Нищо, за което вече да не си се сетил и сам.

– Че някой се опитва да те сплаши и да те накара да се откажеш от случая?

– Ти да не би да имаш по-добра идея?

Хардуик сви рамене. Спря да потропва с химикалката и започна да я изучава съсредоточено, сякаш държеше изключително важна улика.

– Нещо друго странно да се е случвало напоследък?

– Какво например?

– Ами... странно. В живота ви да е имало нещо... необичайно?

Гърни се изсмя кратко и невесело.

– Ако не броим всеки един аспект на този ужасно странен случай и ужасно странните хора, замесени в него, всичко си е напълно нормално.

Това не бе отговор и той подозираше, че и Хардуик го знае. Макар да бе невъздържан и отвратително вулгарен, Джак бе един от най-умните хора, които бе срещал през всичките си години в полицията. Лесно можеше да е станал капитан на трийсет и пет години, ако го беше грижа и правеше нещата, които един капитан трябва да прави.

Хардуик вдигна поглед към тавана и се загледа в него, сякаш именно той бе предмет на разговора.

– Спомняш ли си оня тип, чиито отпечатъци открихме на чашата?

Гърни усети, че го обзема лошо предчувствие.

– Сол Стек, познат още и като Пол Старбък?

– Същият. Помниш ли какво ти казах за него?

– Каза ми, че бил актьор, който проявявал гнусен интерес към млади момичета. Затворили го в психиатрична клиника, после го пуснали. И какво за него?

– Тоя, дето ми помогна да снема отпечатъците и да ги проверя в системата, снощи ми се обади и ми каза нещо интересно.

– Така ли?

Хардуик присви очи, като че се опитваше да види нещо в най-отдалечения ъгъл на тавана.

– Изглежда, че известно време преди да го арестуват, Стек имал порносайт. Освен това "Старбък" не бил единственият му псевдоним. Порносайтът му, на който се подвизавали непълнолетни момичета, се наричал "Бърлогата на Грег".

Гърни изчака Хардуик отново да го погледне, преди да каже:

– Направило ти е впечатление съвпадението? Това, че името може да е съкратено от "Грегорио"?

– Да, нещо такова – усмихна се той.

– Светът е пълен със случайни съвпадения, Джак.

Хардуик кимна, после се изправи и се загледа през прозореца.

– Патрулката е тук. Както казах, ще ви охраняват поне четирийсет и осем часа. След това ще видим. Добре ли е така?

– Да.

– Тя ще се оправи ли?

– Да.

– Трябва да поспя малко. Ще ти звънна по-късно.

– Добре. Благодаря ти, Джак.

Хардуик се поколеба:

– Пазиш ли си още пистолета от полицията?

– Не. Никога не ми е харесвало да го нося. Всъщност изобщо не обичах да е край мен.

– Ами... като се има предвид ситуацията... няма да е зле да си набавиш огнестрелно оръжие.

Гърни остана на масата, дълго след като стоповете на колата на Хардуик бяха изчезнали по пътя, водещ надолу през ливадата. Седеше и попиваше шока от откриването на куклата; обмисляше промените, които бяха настъпили в "пейзажа" на случая.

Възможно бе, естествено, имената "Грег" и "Грегорио" да са съвпадение. Така обаче се изкушаваше да вярва в онова, което му се иска. Един реалист би трябвало да приеме, че Грег, бившият фотограф в порнографския сайт, съвсем спокойно би могъл да е Грегорио, настоящият фотограф на полупорнографските реклами на "Кармала Фешън". А също, че и двете имена са псевдоними на сексуалния престъпник Сол Стек.

Кой обаче бе Хектор Флорес?

И защо бе обезглавена Джилиан Пери?

А Кики Мълър?

Дали бяха открили нещо за "Кармала"? Или за Стек? Или пък за самия Флорес?

И защо Стек го беше упоил? За да го снима с "дъщерите" си? За да го заплашва с публично унижение... или нещо по-лошо? За да се сдобие с оръжие, посредством което да попречи на разследването? Или за да получава вътрешна информация за напредъка му?

Или пък упояването му целеше същото като обезглавената кукла – да покаже колко лесно може да се добере до него и колко е уязвим? Да го уплаши достатъчно, за да се оттегли сам от разследването?

А може би двете събития бяха предизвикани от нещо още по-извратено. Дали не бяха част от играта на някой маниак на тема контрол, един възбуждащ начин да демонстрира силата и пълното си господство? Дали не го бе направил само за да докаже, че може? Само заради тръпката?

Дланите на Гърни бяха замръзнали. Той ги разтри силно в бедрата си, за да ги стопли. Като че ли нямаше голям ефект. Започна да трепери. Изправи се, потри ги в гърдите и в ръцете над лактите си. Опита с ходене напред-назад. Отиде в другия край на стаята, където се намираше желязната печка. Понякога тя запазваше топлината на огъня дълго след като той бе угаснал. Сега обаче прашният метал бе по-студен и от дланта му и щом го докосна, Гърни се разтрепери отново.