Джон Вердън - Затвори очи

– На горния етаж?

– На "развален телефон" ли ще играем?

– Нямам представа за какво говориш.

– Питам те за куклата на леглото в стаята ми за шиене.

Той поклати глава и недоумяващо разпери длани.

– Куклата – каза тя със загриженост в очите. – Счупената кукла. На леглото. Не знаеш нищо за нея, така ли?

– Имаш предвид кукла за игра, като за малко момиченце?

– Да, Дейвид! Кукла за малко момиченце! – извиси тя тревожно глас.

Гърни стана и бързо тръгна към стълбището. Взимаше по две стъпала наведнъж и след секунди вече стоеше на прага на свободната спалня, която Мадлин използваше за шивашкото си хоби. Беше почти мръкнало и на приглушената сивкава светлина голямото двойно легло едва се различаваше. Той натисна ключа на стената до себе си и настолната лампа освети всичко достатъчно ярко.

На една от възглавниците бе поставена седнала обикновена кукла без дрехи – съвсем обикновена, ако не се брои фактът, че главата ѝ бе махната и сложена върху кувертюрата на около метър от тялото, с лице към него.

Сънят се разпадаше като нестабилните стени на картонена кутия, която вече не е в състояние да удържа съдържанието си.

Всяка нощ победата му с ятагана над Саломе ставаше все по-неясна, все по-несигурна. Все едно гледаше старо телевизионно предаване, прекъсвано от наслагването на второ от съседна честота. Гласове се бореха да се наложат и се заглушаваха едни други. Картината на танцуващата Саломе биваше заместена от ясните образи на друга танцьорка.

На мястото на успокоителното видение за Мисията и начина на изпълнението ѝ – смелостта и убеждението на Йоан Кръстител – се бяха появили късчета от спомени, неочаквано остри отломки, от които се свиваше ужасено; гадеше му се от болезнено познатите сцени и мигове.

Танцуваща жена, чиято копринена рокля се повдига и разкрива дългите ѝ крака. Жената показва на малките момичета как да танцуват като Саломе, как да танцуват пред малките момчета.

Саломе, танцуваща самба върху килим в прасковен цвят, заобиколена от тропически растения с огромни мокри листа, от които се откъсват едри капки. Показва на момчетата как да танцуват самба. И как да придържат тялото ѝ.

Килимът и тропическите растения се намираха в спалнята ѝ. Тя показваше на него и на най-добрия му приятел от училище как да танцуват самба. И как да придържат тялото ѝ.

Змията, която се плъзгаше от нейната уста в неговата, търсеше нещо, гърчеше се.

По-късно той повърна, а тя се разсмя. Повърна върху прасковения килим под гигантските тропически растения – задъхан, изпотен, борещ се за въздух. Светът край него бясно се въртеше, стомахът му се свиваше и бунтуваше.

Тя го заведе под душа. Краката ѝ се притиснаха към неговите.

Жената пълзеше по прасковения килим към едно момче и едно момиче, изтощена и неизтощима. "Изчакай в другата стая, скъпи." Накъсано, тежко дишане. "Ще дойда при теб след минута." Зачервено, лицето ѝ блестеше от пот. Захапа долната си устна. Очите ѝ диво горяха.

Хората от БКР пристигнаха на две "порции": Джак Хардуик дойде в полунощ, а час по-късно – криминалистите в специални бели костюми, предпазващи уликите от замърсяване.

Отначало криминалистите бяха скептично настроени, защото единственото "престъпление" тук бе необяснимото наличие на една счупена кукла. Те бяха свикнали с брутални зрелища, с кървави останки от побоища и убийства. Това вероятно обясняваше повдигнатите вежди и дискретните погледи, които си размениха.

Затова и първоначалните им предположения – че куклата може да е била оставена от някое дете или пък да става дума за някаква шега – бяха разбираеми. Това обаче не ги правеше по-приемливи за Мадлин. Съдейки по израженията им, те вероятно бяха чули нейния прям въпрос към Хардуик: "Тези пияни ли са, или просто са глупави?"

Все пак, след като Хардуик ги дръпна настрани и им обясни обезпокоителните сходства между куклата и тялото на Джилиан Пери, те свършиха работата си старателно и професионално. Изследваха стаята толкова щателно, все едно цялата бе надупчена с куршуми.

За съжаление обаче не откриха нищо. Цялото им щателно претърсване, ръсене с прах и събиране на отпечатъци, почистване със специалната "прахосмукачка" за влакна и късчета почва не доведе до почти нищо. В стаята имаше отпечатъци само от един човек, без съмнение – Мадлин. Същото важеше за няколкото косъма, открити на облегалката на стола край прозореца, където тя сядаше да плете. От вътрешната страна на касата на прозореца, който заяде и се наложи да викат Гърни да го отвори, намериха втори комплект пръстови отпечатъци – без съмнение, неговите. По тялото и главата на куклата нямаше никакви. Марката на играчката бе много разпространена, продаваше се във всеки голям магазин в Щатите. По входните врати на долния етаж имаше множество отпечатъци, до един съвпадащи с откритите в спалнята. Липсваха признаци да е насилвана която и да било врата или прозорец в къщата. Отпечатъци нямаше и по външната страна на стъклата. Огледът на подовете с ултравиолетова светлина не разкри наличието на ясни отпечатъци от стъпки, които да не отговарят на номерата на обувките на Мадлин или Дейв. Огледът за пръстови отпечатъци на всички врати, перила, плотове, кранчета и повърхностите в тоалетните помещения даде същия резултат.