Джон Вердън - Затвори очи

– В тая скапана професия има твърде много напрежение! Някога опитвал ли си ония йога-простотии?

– Какво?

– Спомняш ли си Махариши [18] Махариши Махеш Йоги е основател на трансцеденталната медитация и на програмата ТМ-Сидхи. – Б.пр. ? Егати чекиджията!

– Кой?

– Не, това беше преди твоето време. Забравям колко си млад. И така, Джордан, кажи ми. Как да сме сигурни, че няма да изскочи нещо и да ни изненада?

Болстън примигна, подсмръкна и се опита да разтегли устни в някакво странно, насилено подобие на усмивка.

– Смешен ли ти се вижда въпросът ми? – попита Гърни.

Дишането на Болстън стана нервно и конвулсивно като тиковете, които разпъваха лицето му; после торсът му започна да се тресе, а от гърлото му изригна залп от остри, насечени звуци.

Смееше се. Отвратително.

Гърни изчака странният пристъп да се уталожи:

– Нещо против да ми кажеш какъв е майтапът?

– Да изскочи – произнесе Болстън, но думите предизвикаха нов залп от ненормалния, подобен на стрелба на картечница кикот.

Гърни чакаше. Не знаеше какво друго да направи или да каже. Припомни си мъдрия съвет на един от партньорите, с които бе работил под прикритие: "Когато се съмняваш, трай си!"

– Съжалявам – каза Болстън. – Не се обиждайте. Ама е толкова смешно, само като си го представиш! Да изскочи! Две тела без глави изскачат от скапания океан на средата на пътя до шибаните Бахами! Ама че гледка!

Мисията – изпълнена! Може би. Само може би. Продължавай да поддържаш достоверна фасада. Продължавай да си играеш ролята. Търпение. Първо виж накъде води това.

Гърни се вгледа съсредоточено в ноктите на дясната си ръка, после ги залъска в гладката повърхност на новите си дънки.

Веселието на Болстън секна изведнъж.

– Значи твърдиш, че всичко е под контрол, така ли? – запита Гърни, като не преставаше да лъска ноктите си.

– Напълно.

Гърни бавно кимна.

– А защо тогава още се тревожа?

Болстън не каза нищо, така че той продължи:

– Две неща. Съвсем лесни въпросчета. Сигурен съм, че ще отговориш правилно. Първо, да предположим, че наистина съм ченге или че работя за ченгетата. Как, по дяволите, ще разбереш дали не нося подслушвател?

Болстън се усмихна. Като че ли изпитваше облекчение:

– Виждате ли онова устройство върху бюфета, което прилича на плейър? И малката зелена светлинка? Щеше да свети червено, ако в стаята имаше действащо записващо устройство или предавател. Много е надеждно.

– Хубаво. Обичам надеждните неща. И надеждните хора.

– Да не би да намеквате, че на мен не може да се разчита?

– И откъде, по дяволите, си сигурен, че не съм ченге? Как може да си сигурен, че не съм дошъл да разбера именно онова, което изтърси току-що насред цялото това кикотене, откачено копеле такова?

Болстън заприлича на глезено момченце, което е било шамаросано през лицето. Шокът, разкривил чертите му в грозна гримаса, бе заместен от дори по-грозна усмивка:

– Независимо от мнението ви за мен аз умея да преценявам хората. Няма как да станеш толкова богат, ако се заблуждаваш в хората. Така че нека да ви кажа нещо. Шансовете да сте полицай са приблизително толкова големи, колкото на полицията да открие ония курви без глави. Не ме притеснява нито една от двете възможности.

Усмивката на Гърни бе огледално отражение на тази на другия:

– Увереност. Добре. Много добре! Харесвам увереността.

Изправи се внезапно. Болстън трепна.

– Успех, господин Болстън. Ще поддържаме връзка, ако има някакъв непредвиден развой на събитията.

И тъкмо когато излизаше през входната врата, Болстън добави нещо неочаквано и доста подвеждащо:

– Знаете ли, ако ви смятах за полицай, щях да ви наприказвам само глупости.

– А може би именно това е направил – провлече Бекър.

Докато говореше по телефона с него, Гърни излезе от прохладната вътрешност на наетия мерцедес и стъпи на нагорещения тротоар пред сградата на летището. Разказваше му за срещата си с Джордан Болстън, като се стараеше да предаде дословно разговора, с всички подробности.

– Не смятам, че си измисляше – заяви Гърни. – Имам опит с емоционално нестабилни психопати и мога да се обзаложа, че онзи смахнат смях не бе случаен. Беше проява на реална емоция, породена от представата за обезглавените жени. Не това обаче е важното в случая. В момента нямаме време да го обсъждаме. Препоръчвам ти да приемеш думите му за чиста монета и незабавно да предприемеш съответните действия.