Джон Вердън - Затвори очи

– Хубава е – обяви Гърни и посочи с пръст произведението, сякаш с дадената благословия го спасяваше от неминуемата съдба да попадне в кошчето.

Болстън като че ли се зарадва на одобрението му, макар да изглеждаше още по-объркан.

– Тоя е шибан педал – обясни Гърни, – ама боклуците му струват много пари.

Очите на Болстън се отвориха широко и той направи опит да се усмихне. Резултатът бе отвратителен. После прочисти гърло, но явно не можа да измисли какво да отвърне.

Гърни се обърна към него и намести слънчевите очила на носа си:

– Кажи, Джордан, имаш ли други такива педалски произведения?

Домакинът преглътна, подсмръкна, носът му потръпна.

– Имам няколко картини на Уорхол [17] Анди Уорхол – американски художник, водещ представител на течението поп арт . – Б.пр. .

– А-ха. Добре, къде тук може да седнем и да си поприказваме?

От безбройните разпити, които бе провел, Гърни знаеше колко полезни може да са подобни небрежни забележки без никаква логична връзка с предната тема.

– Ъ-ъ-ъ. – Болстън започна да се оглежда, все едно се намираше в чужда къща. – Там? – и протегна предпазливо ръка към широка арка, през която се влизаше в елегантна всекидневна, обзаведена с класически мебели. – Можем да седнем там.

– Където на теб ти е удобно, Джордан. Ще седнем. Ще се отпуснем. Ще поговорим.

Със скована крачка Болстън го поведе към два бели фотьойла с бродирана тапицерия, разположени от двете страни на барокова масичка за карти.

– Тук?

– Става – каза Гърни. – Много хубава масичка.

Изражението му обаче показваше обратното. Седна и загледа как Болстън прави същото.

Мъжът неловко кръстоса крака, поколеба се, свали и двата на земята, подсмръкна.

– Коката направо ти разказва играта, а? – попита с усмивка Гърни.

– Моля?

– Не че ме е грижа.

Настъпи дълго мълчание.

Болстън прочисти гърло, което явно бе съвсем пресъхнало.

– И така, вие... Казахте по телефона, че сте полицай, нали?

– Да. Така казах. Добра памет имаш. Много важно нещо е тя.

– Тая кола отвън хич не прилича на полицейска.

– Естествено, че не прилича. В момента съм под прикритие, нали разбираш? Всъщност съм пенсионер.

– Винаги ли се движите с охрана?

– Охрана ли? Каква охрана? Защо ми е? Едни приятели ме докараха, това е.

– Приятели?!

– Да-а. Приятели.

Гърни се облегна назад и изпъна врат първо на едната, после на другата страна. Междувременно огледа стаята, която можеше да послужи за корица на списание за архитектура и обзавеждане. Чакаше Болстън да заговори първи.

Най-накрая мъжът попита приглушено:

– Някакъв проблем ли има?

– Ти ми кажи.

– Сигурно има нещо, щом сте дошли тук... Някакво конкретно притеснение.

– Намираш се под голямо напрежение. Стрес, нали знаеш?

Лицето на Болстън се изопна:

– Не е нещо, с което да не мога да се справя.

– Стресът е ужасно нещо – сви рамене Гърни. – Прави хората... непредвидими.

Сега не само лицето, а и цялото тяло на Болстън се изпъна и напрегна:

– Уверявам ви, че ситуацията тук ще бъде разрешена.

– Има много начини да решиш нещата.

– Уверявам ви, че ситуацията ще бъде разрешена по възможно най-благоприятния начин.

– Благоприятен за кого?

– За... за всички заинтересовани.

– Да предположим, че интересите се разминават.

– Уверявам ви, че това не е проблем.

– Радвам се да го чуя.

Гърни лениво насочи поглед към разглезеното, охолно прасе срещу себе си. Остави в изражението му да се промъкне част от отвращението, което изпитваше.

– Виж, Джордан, аз съм човек, който решава проблеми. Само че си имам достатъчно собствени. Не искам да се разсейвам с още един. Сигурен съм, че схващаш какво имам предвид.

– Няма да... има... други... проблеми.

– Откъде си толкова сигурен?

– Проблемът този път беше инцидент, вероятността да се случи е едно на един милион!

Този път? Боже, Господи, това е! Пипнах копелето! Само не го показвай! Успокой се. Поеми си въздух. Успокой се!

– Значи това е твоята гледна точка, а?

– Всичко стана заради един шибан крадец! Шибан крадец, който по някаква случайност решил да се вмъкне тук в най-неподходящата нощ, точно когато шибаната пачавра лежеше в шибания фризер!

– Тоест, било е нещо като съвпадение?

– Много ясно, беше си скапано съвпадение! Какво друго би могло да е?!

– Не знам, Джордан. И само този път нещо се е объркало, така ли? Един-единствен път? Сигурен ли си?

– Напълно!

Гърни продължи да прави упражненията с врата си.