Джон Вердън - Затвори очи

– Имате хубави ръце. Трябва да се грижите по-добре за тях.

Гласът ѝ бе едновременно младежки и уморен и подхождаше на тъжните ѝ очи.

Гърни спря на касата и преди да плати, взе малка туба гел за коса от изложените козметични продукти. Отвори тубичката, изстиска малко гел върху дланта си и го втри в косата си. Искаше да изглежда небрежно разрошена, както бе модерно напоследък.

– Какво мислите? – обърна се той към младата касиерка с банална, стереотипна красота.

Тя прие толкова сериозно въпроса му, че Гърни се изненада. Жената примигна няколко пъти, сякаш се събуждаше от дълбок сън, излезе иззад касата и започна да изучава прическата му от различни ъгли.

– Може ли да... – попита тя.

– Разбира се.

Тя прокара пръсти през косата му, разроши я първо на едната, после на другата страна, издърпа крайчетата на места и я оформи на кичури. След минута-две отстъпи назад. В очите ѝ блестеше задоволство.

– Това е! – обяви. – Това е истинското ви "аз"!

Гърни избухна в смях, а тя се обърка от реакцията му. Без да престава да се смее, той взе ръката ѝ в своята и импулсивно я целуна. Касиерката се обърка още повече, но този път – приятно. После той излезе насред флоридската сауна, качи се в мерцедеса и даде на шофьора адреса на фитнес залата, който бе получил от Боби Бекър.

– Ще вземем две момчета от Уест Палм – обясни. – А след това отиваме при един човек, който живее на Саут Оушън Булевард.

Както би се уверил всеки, който е идвал поне веднъж на лекциите на Гърни в академията, неговият подход към работата под прикритие бе много по-сложен и задълбочен, отколкото на повечето детективи. Не ставаше дума само да се "облечеш" в маниерите и поведението на възприетата самоличност и да се потопиш в "биографията" ѝ. Пътят към целта беше доста по-заобиколен и съответно осеян с много трудности. Неговият метод включваше създаването на многопластов персонаж, който човекът-мишена да "проумее", код, който уж да дешифрира; пътека, която да следва, за да повярва в онова, в което Гърни искаше той да вярва.

В настоящата ситуация обаче съществуваше още едно ниво на трудност, което да преодолее. В миналото винаги бе наясно какъв точно е крайният резултат, "фактът", в който мишената му трябваше да повярва. Сега не бе така. Изграждането на подходящата самоличност зависеше от същността на "Кармала" и връзката на Болстън с нея – а и двете се явяваха неизвестни в уравнението. Това налагаше да опипва пътя пред себе си. Дори една погрешна стъпка би била фатална.

Когато завиха по Саут Оушън Булевард, на около три километра от дома на Болстън, Гърни започна да проумява безумната трудност на целта, която си бе поставил. Щеше да влезе невъоръжен в дома на изнасилвач и убиец, психопат. Налагаше се да създава персонажа си в движение, като следи най-внимателно реакциите на Болстън, секунда по секунда. Само така можеше да си осигури защита. Беше като предизвикателство от "Алиса в страната на чудесата". Един нормален човек вероятно би обърнал колата. Нормален човек, който има съпруга и син, със сигурност би го направил.

Осъзна, че избързва, че реакциите му са продиктувани от адреналина. Това бе грешка, която лесно би могла да доведе до нови грешки. И което бе по-лошо, лишаваше го от основната му сила. Той разчиташе на отличните си анализаторски способности, а не на адреналина си. Трябваше да помисли. Запита се какво знае със сигурност, дали има някаква солидна отправна точка за разговора с Болстън.

Знаеше, че мъжът се страхува и че страхът му е свързан по някакъв начин с "Кармала Фешън". За "Кармала" се смяташе, че е контролирана от семейство Скард – чиито членове, освен множеството си други грозни занимания, бяха и сводници на елитни проститутки. Изглежда, Мелани Стръм бе изпратена да задоволи сексуалните нужди на Болстън. Изглеждаше логично "Кармала" да е имала някакво участие в това. Ако успееше да открие доказателства, които да свързват "Кармала" едновременно с Болстън и Стръм, Болстън със сигурност щеше да бъде осъден. Може би това бе обяснението за страха му. Само дето... Гърни бе останал с впечатлението, че той се е уплашил не просто от споменаването на "Кармала", а от самата "Кармала".

А и защо Болстън толкова настояваше по телефона, че всичко е "под контрол"? Подобно твърдение не би имало никакъв смисъл, ако Болстън вярваше, че Гърни е истински полицай. Но пък бе съвсем логично, ако онзи го смяташе за представител на "Кармала" или някоя друга опасна организация, с която бе работил.