Джон Вердън - Затвори очи

– Извинете? Не раз...

– Виж, Джордан, в момента правя само предварително проучване. Разбираш ли?

– Не съм сигурен, че разбирам.

Гърни въздъхна отново, сякаш дори говоренето му тежеше.

– Не може да ти отправим официално предложение, ако преди това не получим знак, че то ще бъде сериозно обмислено. Ако ни предоставиш полезна информация за "Кармала Фешън", това много би променило начина, по който се води следствието по твоето дело. Трябва обаче да разберем дали си склонен да ни съдействаш, преди да обсъдим възможностите. Сигурен съм, че разбираш.

– Не, наистина не разбирам! – отвърна пресекващо Болстън.

– Така ли?

– Не знам за какво говорите! Никога не съм чувал за "Карамел Фешън", или както там се казва! Така че не мога да ви кажа нищо за нея!

Гърни меко се разсмя.

– Много добре, Джордан. Наистина, много добре.

– Сериозно говоря! Не знам нищо за тази компания или име, или каквото е там!

– Радвам се да го чуя. – В гласа на Гърни се промъкна нотка, която напомняше на спотайващо се влечуго. – Наистина е добре за теб. Добре е за всички.

Ефектът беше смайващ. Болстън не можа да издаде дори звук.

– Там ли си още, Джордан?

– Да.

– Тоест, приключихме с тази част, нали?

– С каква част?

– С тази част от ситуацията. Имаме обаче и други неща, за които да си говорим.

Нова пауза.

– Ти всъщност не си ченге, нали?

– Разбира се, че съм ченге! Защо да ти казвам, че съм ченге, ако не съм?

– Кой си в действителност и какво искаш?

– Искам да дойда при теб.

– Да дойдеш при мен ли?

– Не обичам особено телефоните.

– Не разбирам какво искаш!

– Само да се видим и да поговорим.

– За какво?

– Я стига простотии! Ти си умно момче. Не се дръж с мен като с глупак!

Болстън отново занемя. На Гърни му се стори, че дишането на онзи е станало накъсано. Когато Болстън заговори отново, гласът му се бе превърнал в уплашен шепот:

– Виж, не зная точно кой си, но... тук нещата са под контрол.

– Добре. Всички ще са много доволни да го чуят.

– Сериозно говоря! Нещата... са... под контрол .

– Хубаво.

– В такъв случай какво повече...

– Да поговорим малко. Очи в очи. Просто искаме да се уверим.

– Да се уверите ? Ама защо? Тоест...

– Вече ти казах, Джордан... Не обичам шибани телефони!

Пак настъпи мълчание. Този път Болстън сякаш изобщо не дишаше.

Гърни снижи глас и тонът му стана спокоен и мек като кадифе:

– Добре, няма за какво да се притесняваш. Ето какво ще направим. Ще се кача при теб. Ще си поприказваме малко. Това е всичко. Разбираш ли? Няма проблеми. Съвсем лесно е.

– Кога искаш да стане?

– Какво ще кажеш за след половин час?

– Тази вечер ли?! – Гласът на мъжа всеки момент щеше да пресекне.

– Да, Джордан, тази вечер. Какво друго може да значи "след половин час", мамка му?!

Почти усещаше неподправения страх в мълчанието на Болстън. Това бе най-подходящият момент да прекъсне разговора. Затвори и постави телефона на края на масата.

На фона на приглушената светлина на прага на кухнята стоеше Мадлин. Облечена бе в горнище и долнище от различни пижами.

– Какво става? – запита го тя и сънливо примигна.

– Мисля, че уловихме риба на въдицата.

– Ние ли?

С известно раздразнение той перифразира изречението:

– Изглежда, че рибата от Палм Бийч се улови на въдицата – поне за момента.

Тя кимна замислено.

– И сега какво?

– Ами трябва да навием кордата и да я издърпам на брега. Какво друго?

– А с кого ще се виждаш?

– С кого ще се виждам ли?

– След половин час.

– А, чула си ме? Всъщност няма да се виждам с никого. Исках само да накарам господин Болстън да си мисли, че съм наблизо. Да усиля безпокойството му. Освен това му споменах, че ще се кача до къщата му. Исках да остане с впечатлението, че идвам с колата от Маналапан или Саут Палм.

– И какво ще стане, като не се появиш?

– Ще се притесни. Ще му е трудно да заспи.

– А после? – попита скептично Мадлин.

– Все още не съм го измислил.

Макар това да бе донякъде вярно, радарът на Мадлин засече неискреността му:

– Тоест? Имаш ли план, или не?

– Имам нещо като план.

Тя го гледаше очаквателно.

Гърни не можа да си представи друг начин за измъкване от ситуацията освен директния подход:

– Трябва да се доближа до него. Очевидно е, че има някаква връзка с "Кармала Фешън", че тя е опасна и го плаши. Трябва обаче да науча и много други неща – каква точно е връзката, с какво се занимава "Кармала", как се вписват "Кармала" и Джордан Болстън сред останалите "парчета" от пъзела. Няма как да стане по телефона. Искам да видя очите му, да анализирам изражението му, да наблюдавам езика на тялото му. Освен това трябва да се възползвам от момента, докато кучият син все още се гърчи на кукичката. В момента страхът му работи за мен, но това няма да продължи дълго.