Джон Вердън - Затвори очи

В този случай отговорът на Гърни бе "да". Можеше да се обзаложи, че нещо във връзка с "Кармала Фешън" ще дестабилизира Джордан Болстън. Хвърли поглед към стария часовник на кухненския плот: тъкмо бе минало десет вечерта. Обади се в полицейското управление в Палм Бийч, за да вземе номера на Болстън, който не фигурираше в телефонния указател. Не откри никого, работил по случая "Стръм", но дежурният сержант му даде номера на мобилния телефон на Боби Бекър.

За негова изненада Бекър вдигна още след първото позвъняване. Гърни обясни какво иска.

– Болстън не говори лично с никого – сприхаво отсече Бекър. – Разговорите с него стават чрез адвокатите му от "Маркъм, Мъл и Стърнбърг". Мисля, че бях пределно ясен по този въпрос.

– Може да съм открил начин да се добера до него.

– Как?

– Ще му хвърля бомба през прозореца.

– Каква бомба?

– Такава, че със сигурност ще иска да я обсъдим.

– Това някаква игра ли е, Гърни? Имах много дълъг ден. Дай ми факти.

– Сигурен ли си?

Бекър не отговори.

– Слушай, ако успея да изкарам тоя нещастник от равновесие, това би било полезно за всички. В най-лошия случай отново ще се озовем там, откъдето тръгнахме. Ти ми даваш просто един телефонен номер, а не официално разрешение да правя каквото и да било. Ако стане някакъв гаф – в което се съмнявам – за теб няма да възникне проблем. Всъщност вече забравих откъде съм се сдобил с номера.

Последва кратко мълчание, след което се чу тракане на клавиатура. Бекър му продиктува телефонен номер, който започваше с кода на Палм Бийч, и затвори.

През следващите няколко минути Гърни се потопи в опростена версия на онзи вид многопластов персонаж, за който бе говорил на лекциите си за работата под прикритие. В случая ставаше дума за хладнокръвно влечуго, спотайващо се под лустрото на добрите маниери.

Когато вече бе доволен от поведението и тона на персонажа, в който да се въплъти, избра опцията за скриване на номера и позвъни в Палм Бийч. Включи се направо гласовата поща.

Записаният глас бе едновременно лигав и надменен: "Джордан е. Ако желаете да получите отговор, моля, оставете смислено съобщение за повода на обаждането ви." Думата "моля" бе пропита с такова дразнещо снизхождение, че придобиваше обратен на обичайния ѝ смисъл.

Гърни говореше бавно и тромаво, сякаш танцуваше някакъв непознат и сложен танц. Добавил бе и едва доловим южноевропейски акцент: "Поводът за обаждането ми е връзката ви с "Кармала Фешън", която трябва да обсъдим възможно най-скоро. Ще ви се обадя отново след около трийсет минути. Моля да вдигнете телефона и тогава ще бъда по-... конкретен."

Гърни разчиташе на три неща: че Болстън си е вкъщи, както изискваха условията на гаранцията му; че човек в подобна опасна ситуация записва и непрекъснато прослушва съобщенията си; и че реакцията и поведението му по време на очаквания разговор ще разкрие точно по какъв начин е свързан с "Кармала".

Да разчиташ на едно предположение бе рисковано. Да разчиташ на три – същинска лудост.

Гърни се обади за втори път в 22:55 часа. Отговориха му на третото позвъняване:

– Джордан е. – Тонът бе по-твърд и сух, а гласът сякаш принадлежеше на по-възрастен човек от онзи на записа.

Гърни се усмихна – очевидно "Кармала" действително бе магическата дума. Беше улучил от първия път и това предизвика прилив на адреналин у него. Чувстваше се като човек, спечелил участие в турнир с високи залози, след като бе успял да разгадае правилата на играта от поведението на противника си. Затвори очи и се вмъкна в кожата на персонажа си: змия, която се преструва на безобидна.

– Здравей, Джордан. Как си тази вечер?

– Чудесно.

Гърни не каза нищо.

– Какво... за какво става дума?

– А ти как мислиш?

– Моля?! С кого разговарям?

– Полицай съм, Джордан.

– Нямам какво да кажа на полицията. Мислех, че съм бил достатъчно...

– Включително и за "Кармала" ли? – прекъсна го Гърни.

Пауза.

– Нямам представа за какво говорите.

Гърни въздъхна, после отегчено изцъка с език.

– Нямам представа за какво говорите! – повтори Болстън.

Ако наистина нямаше, помисли си Гърни, вече щеше да е затворил. Или пък изобщо нямаше да вдигне слушалката.

– Виж, Джордан, ако споделиш с нас някаква информация, може и ние да ти помогнем.

Болстън се поколеба:

– Чуйте, полицай, защо... ъ-ъ... не ми кажете името си?

– Това не е добра идея.