Джон Вердън - Затвори очи

– Какво имаш предвид?

– Колко време е престояло тялото в камерата?

– Съдебният патолог смята, че може би става дума за няколко дни. Защо питаш?

– Чудех за какво му е трябвало, та е искал да го съхрани. Впрочем, говорим за мъж, нали?

– Джордан Болстън, голяма клечка в бизнеса с финансови инструменти.

– Болстън, богаташът? Спомням си, четох за случая. Обвинен е в убийство първа степен. Това обаче беше преди месеци.

– Да, но самоличността на жертвата е била пазена в тайна от медиите. Току-що открихме връзката с останалите изчезнали възпитанички на "Мейпълшейд".

– Сигурен ли си, че помежду им има връзка?

– Ако няма, съвпадението би било твърде голямо.

– Има ли как да разпитате Болстън?

– Явно няма. Скрил се е зад нахъсаните си адвокати.

– Тогава какво мога да направя за теб?

– Да предположим, че успея да се добера до него.

– Как?

– Все още не зная. Нека само допуснем, че успея.

– Добре. Допускам го. Сега какво?

– От какво би се страхувал той най-много?

– Докато е заобиколен от нахъсаните си адвокати ли? – Тя цъкна с език няколко пъти, все едно акомпанираше на препускащите си мисли. – Няма от какво толкова... освен ако...

– Освен ако какво?

– Освен ако не смята, че и някой друг знае какво е направил. Някой, чийто план пречи на неговия. Подобна ситуация би била пробив в периметъра, който той контролира. Садистичните сексуални убийци са маниаци на тема контрол; а единственото, което може да разтърси маниак на тема контрол, е да зависи от благоволението на друг. – Замълча за миг. – Можеш ли да се свържеш с Болстън?

– Не, все още не.

– Защо си мисля, че ще откриеш начин?

– Благодаря за доверието в способностите ми.

– Трябва да затварям. Съжалявам, че не мога да ти отделя повече време. Само това запомни, Дейв: колкото повече власт смята, че имаш над него, толкова по-вероятно е да го пречупиш.

– Благодаря, Бека. Наистина оценявам помощта ти.

– Надявам се, не съм те заблудила, че ще е лесно.

– Не се безпокой. Не си правя подобни илюзии.

– Добре. Дръж ме в течение, става ли? И късмет!

Емоционалното претоварване, заради което сутринта забрави да провери съобщението от Ребека, сега му попречи да види поредния невероятен планински залез. Когато зави по криволичещия път, който водеше към имота му, в небето на запад бяха останали само едва доловими отсенки на розово. Едва забеляза дори тях.

Стигна превала пред червената плевня, където калният междуградски път се превръщаше в тясна, обрасла с трева бразда, и спря до пощенската кутия, прикрепена към един от коловете на оградата. Протегна ръка да я отвори, но тогава мерна нещо жълто на хълма отпред. Яркото като пламък петно бавно се движеше по пътеката, която водеше на горната ливада. Беше Мадлин, облечена в жълтата си шуба.

Тялото ѝ се виждаше само от кръста нагоре заради избуялите над коленете райграс и млечка. Той обаче лесно си представяше спокойния, равномерен ритъм на леките ѝ стъпки. Продължи да я наблюдава, докато самотната ѝ фигура не се изгуби по криволичещата пътека, сред хълмистата местност и океана от високи треви.

Гърни остана до плевнята още известно време, загледан в пустия вече склон на хълма. Розовият нюанс в небето бе заместен от сиво, монотонно като равното пиукане на апарат, регистрирал липсата на сърдечен ритъм. Примигна и установи, че очите му са навлажнени. Изтри ги с опакото на ръката си и подкара нагоре към къщата.

Реши да си вземе душ с надеждата, че с това обикновено действие ще си върне усещането за нормалност. Застана под силната, гъделичкаща струя и се отпусна. Докато топлата вода масажираше раменете и врата му, той се потопи в мекия звук на летен порой. В продължение на една-две странни секунди умът му бе изпълнен с чистата и спокойна миризма на дъжда. Изми се със сапун и груба гъба, излезе и се избърса.

Беше толкова сънлив, че дори не се облече. Както бе затоплен от душа, дръпна кувертюрата на спалнята и се отпусна на хладния чаршаф. В продължение на една съвършена минута не съществуваше друго освен прохладният плат под тялото му, ветрецът с аромат на треви, който нахлуваше през отворения прозорец и въображаемата ярка слънчева светлина, която прониква през листата на огромни дървета. Постепенно се спусна по стъпалата на сънищата, изпълнени със свободни асоциации, докато не потъна в дълбок сън.

Събуди се по тъмно, без да има представа кое време е. Под главата му бе поставена възглавница, а завивката бе дръпната чак до брадичката му. Стана и светна нощната лампата: часовникът показваше 19:49. Облече дрехите, които бе свалил, преди да си вземе душ, и отиде в кухнята. От стереоуредбата тихо звучеше барокова музика. Мадлин седеше на по-малката от двете маси в помещението и четеше книга. Пред нея имаше купичка оранжева на цвят супа и половин багета. Когато Гърни влезе в кухнята, жена му вдигна очи: