Джон Вердън - Затвори очи

"Каква страст! Какви тайни! Какви невероятни снимки!"

"Мислиш ли за моите момичета? Те си мислят за теб."

"Ти си такъв интересен човек, трябваше да се сетя, че дъщерите ми много ще те харесат. Толкова е хубаво, че дойде в града. Следващия път те ще дойдат при теб. Кога ли? Кой би могъл да каже? Те искат да бъде изненада."

Почувства гадене, някаква празнота в гърдите.

Какви грозни заплахи, обвити в банални изрази.

Така неопределени и същевременно наситени с отрова.

Така неопределени . Да, това беше отговорът! Спомни си коментара на любимия си преподавател по английска литература, който обясняваше силното емоционално влияние на Харолд Пинтър [15] Британски драматург, поет, режисьор и актьор. Носител на Нобелова награда за литература за 2005 г. Неговите пиеси често засягат борбата за власт, в която целите са мрачни, а причините за победа или поражение – неопределени. – Б.пр. : "Най-силен ужас у нас предизвикват не ясните, назовани и определени опасности, а онези, които се раждат във въображението ни. Смразяват ни не изблиците на гняв, а заплахата, криеща се в кроткия и спокоен глас."

Още тогава, преди години, той веднага бе осъзнал истината в думите му, а придобитият опит само бе доказал колко са верни. Онова, което си представяме, винаги е по-страшно от реалността. Най-силно се страхуваме от въображаемите чудовища, които се спотайват в тъмното.

Следователно, ако искаше Болстън да изпадне в паника, трябваше да му даде възможност да уплаши сам себе си. Фронталната атака щеше да бъде възпряна от армията юристи, които той държеше за целта. Гърни трябваше да открие задна вратичка, някаква дупка в огражденията, за да превземе крепостта.

Към момента отбранителната стратегия на Болстън се състоеше в това да твърди категорично, че не знае абсолютно нищо за Мелани Стръм – без значение мъртва или жива, плюс създаването на алтернативни хипотези – достъп до дома му имали най-различни лица, и именно това обяснявало как тялото е попаднало в мазето му. Тази стратегия обаче би се сринала, ако можеше да се установи някаква връзка между Болстън и момичето отпреди убийството. А това можеше да свърже убийствата на Мелани Стръм, Джилиан Пери и Кики Мълър, както и изчезванията на другите ученички от "Мейпълшейд". Но дори и да не станеше така, Гърни бе сигурен в едно: ако разбереше как тялото на Мелани се е озовало в хладилната камера на Болстън, щеше да направи огромна стъпка към окончателното разрешаване на случая. Със сигурност Болстън се страхуваше най-много именно от разкриването на тази връзка.

Въпросът бе как точно да отключи този страх. Как да го превърне в пролука, през която да проникне в психиката на Болстън, като заобиколи крепостната стена от адвокати? Дали съществуваше нещо – определен човек, място или предмет – чието споменаване щеше да отвори тази врата? "Мейпълшейд"? Джилиан Пери? Кики Мълър? Хектор Флорес? Едуард Малъри? Грегорио? "Кармала Фешън"? Джото Скард?

Още по-трудно от откриването на тази "магическа" дума щеше да е насочва диалога, който би последвал – изкусно като Пинтър да внушава, без да конкретизира, да изнервя отсрещния, без да предоставя подробности. Истинското предизвикателство щеше да е намирането на онова "тъмно място", в което Болстън да си представи най-големия си страх, ешафода, на който сам да се обеси.

Минаваше десет часът и Мадлин вече си бе легнала. Гърни обаче бе напълно буден и крачеше напред-назад из просторната кухня. Обмисляше разгорещено възможности, преценяваше рискове, разиграваше сценарии и анализираше. Стесни кръга на потенциалните "разковничета" и се спря на три от тях, които му се струваха най-обещаващи: "Мейпълшейд", Флорес и "Кармала".

В крайна сметка реши, че "Кармала Фешън" има превес над останалите, макар и с малко. Всички изчезнали момичета от "Мейпълшейд" се бяха снимали в почти порнографските реклами на "Кармала"; "Кармала" явно не се занимаваше с онова, с което твърдеше, че се занимава; "Кармала" бе свързана със семейство Скард, а за членовете му се говореше, че имат пръст в престъпната сексиндустрия – а убийството на Мелани Стръм бе сексуално престъпление. Всъщност факторът "Едуард Малъри" и това, какви момичета постъпваха в "Мейпълшейд", подсказваха, че всичко в този случай бе свързано със сексуално престъпление или бе резултат от такова.

Гърни бе наясно, че логическата верига, която свързва тези факти с "Кармала Фешън", не е особено солидна. Съвършената логика обаче (колкото и да му допадаше като идея) не водеше до намирането на решение. Напротив, тя водеше до блокаж. Научил бе, че в полицейската работа – също както в живота – най-важният въпрос не е Напълно ли съм сигурен в нещо?, а Достатъчно ли съм сигурен в нещо, за да действам?