Джон Вердън - Затвори очи

– Предполагам, че нямаш предвид да претърсим Атлантическия океан. Така че какво имаше предвид?

– Копелето има яхта, нали? Със сигурност има. Намерете проклетата яхта и пратете на нея всички криминалисти, с които разполагате. Приемете, че с тази яхта е превозил поне две тела. Все трябва да са останали някакви улики – в някоя пукнатина, ъгъл, процеп. Не спирайте да търсите, докато не ги откриете.

– Чух те добре и разбрах. Само че за да внеса малко разум в цялата ситуация, държа да изтъкна, че дори не знаем със сигурност дали Болстън има яхта. Не зна...

– Казвам ти, че има – прекъсна го Гърни. – Дори никой друг в целия скапан щат да няма, той сто процента има!

– Както вече споменах – каза Бекър с провлачения си говор, – не разполагаме с доказателства, че той има яхта, да не говорим за модел или за това, къде е. Нямаме дори бегла представа кога е станало предполагаемото пренасяне на телата, нито чии са били, нито дори дали е имало тела. Схващаш ли какво искам да кажа?

– Боби, трябва да проведа още няколко разговора. За последен път ти казвам: Болстън има яхта. Качил е на нея телата на поне две жертви. Намерете яхтата. Открийте уликите. Направете го веднага! Трябва да накараме тоя изрод да проговори! Трябва да разберем какво точно става, по дяволите! Работата е много дебела, Болстън е само част от нея. Имам много лошо предчувствие. Лошо и неотложно! – Последва дълго мълчание и той попита: – Там ли си още, Боби?

– Нищо не обещавам. Ще видим какво можем да направим.

Докато си проправяше път през тълпата се обади на Шеридън Клайн. Телефона вдигна Елън Ракоф.

– Целия следобед е в съда – обясни тя. – Не може да бъде прекъсван по никакъв повод.

– А Стимел?

– Мисля, че е в кабинета си. Предпочитате да говорите с него, вместо с мен, така ли?

– Обстоятелствата го налагат, не става дума за лични предпочитания.

Всъщност Гърни не можеше да си представи причина да има желание да разговаря с вечно мрачния заместник на Клайн.

Щом Шеридън е зает, ще трябва той да се погрижи за няколко много спешни проблема.

– Добре, звъннете отново на този номер. Ако не вдигна, обаждането ще бъде прехвърлено при него.

Гърни направи каквото тя му каза и след трийсет секунди в слушалката се разнесе гласът на Стимел – толкова очарователен, колкото блато.

Разказа му достатъчно, за да обясни как вижда нещата: че случаят вероятно е изключително тежък, с елементи на безмилостна ефективност и сексуална лудост, че Хектор Флорес, Джордан Болстън и известните до момента смъртни случаи са само видимите части на едно подземно чудовище; както и това, че ако наистина са изчезнали петнайсет-двайсет възпитанички на "Мейпълшейд", почти със сигурност всичките ще свършат по същия начин: изнасилени, измъчвани и обезглавени.

– Или ти, или Клайн трябва да се свържете с прокурора на Палм Бийч в рамките на следващия час и да се разберете за следното – каза накрая Гърни. – Първо, полицията в Палм Бийч да отдели достатъчно хора и ресурси за откриването на яхтата на Болстън, която веднага да бъде огледана сантиметър по сантиметър. И второ, убедете прокурора на Палм Бийч, че общият успех зависи от доброто сътрудничество. Трябва много сериозно да подчертаете факта, че в Ню Йорк работата е по-дебела и може да се наложи да предложат на Болстън някакво споразумение, за да можем да се доберем до "Кармала Фешън" или която друга организация е в основата на всичко!

– И смяташ, че прокурорът на Флорида ще пусне Болстън ей така, само за да улесни живота на Шеридън? – Тонът на Стимел подсказваше, че смята идеята за абсурдна.

– Не става дума за такова нещо. Казвам, че Болстън трябва да разбере, че смъртоносната инжекция няма да му се размине, освен ако не ни окаже пълно съдействие. При това на мига.

– И ако се съгласи да ни сътрудничи?

– Ако го направи – но откровено и без да спестява нищо – прокуратурата може да му даде по-различна присъда.

– Доста трудна сделка.

Тонът на Стимел подсказваше, че ако той е на мястото на прокурора във Флорида, сделка нямаше да има.

– Истината е – продължи Гърни, – че съдействието на Болстън може да е единственият ни шанс.

– Единственият ни шанс за какво?

– Изчезнали са куп момичета. Ако не пречупим Болстън, не мисля, че ще намерим жива някоя от тях.

Напрежението от скорострелните развития през деня се отрази на Гърни през втората половина от полета към дома. Умът му започна да изключва. Равномерното бучене на двигателите го унасяше и откъсваше от реалността. Не след дълго в главата му нахлу поток от неприятни спомени и несвързани сцени, за които не се бе сещал повече от десетилетие: посещенията във Флорида, след като родителите му се бяха преместили от Бронкс и бяха наели малка къщичка в Магнолия – градче, което олицетворяваше упадъка, безсъдържателността и пустотата; кафява американска хлебарка с големината на мишка, която се шмугва в слоя гниещи листа на верандата на малката къща; чешмяната вода, която имаше вкус на пречистена канална, но родителите му настояваха, че няма никакъв вкус; случаите, когато майка му го дръпваше настрани, за да му се оплаче горчиво и през сълзи от брака си, от баща му, от егоизма на баща му, от мигрените си, от сексуалната си незадоволеност.