Джон Вердън - Затвори очи

Лабораторните техници събраха оборудването си и към четири часа сутринта си тръгнаха с микробуса си, като взеха куклата, кувертюрата на леглото и двете пътеки от пода край леглото.

– Ще проведем стандартните тестове – чу Гърни един от тях да казва на Хардуик на излизане, – но мога да се обзаложа при едно към десет, че всичко ще бъде чисто.

Всички изглеждаха изтощени и изнервени.

Хардуик се върна в кухнята и седна на масата срещу него и Мадлин.

– Точно като в бунгалото на Аштън – отбеляза Гърни.

– Да-а – отвърна колегата му с тона на уморен до смърт човек.

– Какво имате предвид? – запита Мадлин с враждебна нотка в гласа.

– Всичко е като дезинфектирано – обясни съпругът ѝ. – Няма отпечатъци, няма нищо.

Тя издаде нисък, измъчен звук. После си пое дълбоко въздух няколко пъти.

– И така... какво... какво ще правим оттук нататък? Имам предвид, че... не можем просто да...

– Една патрулна кола ще дойде, преди да си тръгна – каза Хардуик. – Ще имате защита в продължение на поне четирийсет и осем часа. Няма проблем.

– Няма проблем ли? – неразбиращо се вгледа в него Мадлин. – Как можеш да...

Не довърши изречението си и само поклати глава. После се изправи и излезе от стаята.

Гърни наблюдаваше оттеглянето ѝ, без да се сеща за никакви успокоителни думи. Бе толкова разтърсен от емоционалното ѝ състояние, колкото и от събитието, което го бе предизвикало.

Хардуик отвори бележника си на масата, намери страницата, която му трябваше, и извади химикалка от джоба на ризата си. Не написа нищо, само почукваше лениво с върха ѝ по отворената страница. На лицето му се четеше умора и някакво смътно напрежение.

– Така... – започна той, после млъкна и прочисти гърлото си. Когато проговори, думите му сякаш бяха камъни, които буташе нагоре по стръмен хълм. – Според онова, което записах по-рано... не си си бил вкъщи през целия ден.

– Точно така. Бях във Флорида. Изтръгнах от Болстън нещо съвсем близко до признание, което, надявам се, в момента се разследва.

Хардуик остави химикалката, затвори очи и започна да ги разтрива с палец и показалец. Когато ги отвори отново, погледна в бележника си:

– А съпругата ти ми каза, че не е била в къщата през целия следобед – приблизително от един часа до пет и половина. Карала колело, после се разхождала из гората. Често ли го прави?

– Да, често.

– В такъв случай имаме основания да предположим, че куклата е била... внесена и разположена, ако може така да се каже... през това време.

– Да, съгласен съм – отсече Гърни, подразнен, че Хардуик повтаря очевидното.

– Добре. Веднага щом застъпи сутрешната смяна, ще пратя някого да разговаря със съседите ви нататък по пътя. По тези места сигурно всяка преминаваща кола е събитие.

– Всъщност самите съседи са събитие. На този път има само шест къщи, а обитателите на четири от тях са от града. Идват тук само през почивните дни.

– Все пак. Човек никога не знае. Ще изпратя някого да провери.

– Добре.

– Като че ли не си настроен особено оптимистично.

– А имам ли причина да съм оптимист, по дяволите?

– Да, разбирам. – Взе химикалката си и отново започна да потропва с нея по бележника. – Тя каза, че със сигурност е заключила вратата, когато е излязла. Така ли е според теб?

– Какво имаш предвид – според мен ?

– Ами това нормално ли е за нея, по принцип заключва ли вратите?

– За нея е нормално да казва истината. Щом твърди, че е заключила вратите, значи ги е заключила.

Хардуик се вгледа в него, сякаш се канеше да каже нещо, но се отказа и продължи да почуква с химикалката.

– Така... Ако наистина са били заключени и няма следи за насилствено влизане, това означава, че някой е влязъл с ключ. Дали ли сте ключове на някого?

– Не.

– Сещаш ли се за случай, при който ключовете ви да не са били с вас достатъчно дълго време, за да може да им се извадят дубликати?

– Не.

– Наистина ли? Един дубликат отнема около двайсет секунди.

– Знам за колко време става.

Хардуик кимна, все едно бе получил реална информация.

– Е, вероятно някой все пак е успял. Няма да е зле да си смените ключалките.

– Джак, с кого, по дяволите, си мислиш, че говориш? Това не е сбирка на родителско-учителската асоциация на тема "Безопасност у дома"!

Хардуик се усмихна, после се облегна назад.

– Да. Така е. Говоря с Шерлок Гърни. И така, кажете ми, господин гениален детектив, имате ли някакви блестящи идеи?

– Във връзка с куклата ли?

– Да, във връзка с куклата.