Джон Вердън - Затвори очи

Съжалявам, че те изпуснах онзи ден. Ще пробвам пак. Надявам се, че куклата ти харесва.

Гърни изпита импулсивно желание да се втурне в гората, сякаш човекът, изпратил съобщението, в този момент се спотайваше зад ствола на някое дърво и го наблюдаваше, да закрещи обиди в лицето на невидимия си враг. Вместо това прочете отново есемеса. И този път номерът не беше скрит, което потвърждаваше, че мобилният телефон е с предплатена карта и не можеше да бъде проследен.

Можеше да е от полза да разбере от коя предавателна кула е излъчен сигналът, но това можеше да доведе до неприятни усложнения.

Откакто полицията бе уведомена за подхвърлената в къщата кукла, по случая се водеше официално разследване. В този контекст анонимният есемес бе доказателство и за него трябваше да се докладва. Но една заповед за изваждане на разпечатка от мобилните разговори и проверката на данните щеше да извади на бял свят и предишните есемеси – двете, които Гърни бе получил от същия телефон, както и неговия отговор ("Кажи ми още") на първото. Чувстваше се хванат в капан, който сам беше създал, капан, в който всяко решение щеше да породи още по-голям проблем.

Наруга се, задето, подтикнат от егото си, бе приел да разследва още един случай на убийство, който никой друг не можеше да разреши; за това, че бе допуснал Соня Рейнолдс обратно в живота си; за това, че бе останал сляп за измамата "Джикинстил". Заради егото си бе скрил от Мадлин снимките и последиците от срещата с Джикинстил; затова сега се намираше в това затруднено положение.

Доникъде обаче нямаше да стигне, като се проклинаше за провалите си. Трябваше да направи нещо. Но какво?

Иззвъняването на телефона върху кухненския бюфет му донесе отговора.

Обаждаше се Шеридън Клайн, преливащ от мазен ентусиазъм:

– Дейв! Радвам се, че вдигна. Скачай на коня, приятел. Нужен си ни на секундата!

– Какво става?

– Става това, че Боби Бекър от Палм Бийч откри яхтата на Болстън, точно както предрече ти. Отгатни какво друго намери.

– Не си падам по гаданията.

– Ха! Всъщност ти направи дяволски сполучлива догадка за тази лодка – и за вероятността криминалистите от Палм Бийч да намерят нещо на борда ѝ. Е, намериха. Миниатюрно петно кръв... чрез което бе направен ДНК-профил... което почти съвпадна с друг профил от система за ДНК-данни на ФБР... което пък накара господин Болстън да обърне плочата. Или поне да преосмисли правната си стратегия. Сега двамата с адвоката му превключиха на режим "пълно сътрудничество, за да се избегне смъртоносната инжекция".

– Върни се назад за секунда. Каза, че профилът почти е съвпаднал с друг от системата – чие име изникна?

– Стана като с Мелани Стръм – роднинска връзка от първа степен, в този случай, осъден педофил на име Дуейн Доукър. Три месеца преди Мелани е изчезнало момиче на име Ким Доукър, пак от "Мейпълшейд". Дуейн Доукър е по-големият брат на Ким. Адвокатите на Болстън може и да са достатъчно добри, за да измислят нещо и да го измъкнат за убийството на едно момиче, но не и на две.

– Удивително е как едно петънце кръв може да промени всичко – каза Гърни. – Сега какво?

– Днес следобед Бекър ще проведе официален разпит на Болстън, на който той се съгласи. Поканиха ни да участваме чрез конферентна връзка. Гледаме разпита на компютърния монитор и предаваме всички въпроси, които искаме да бъдат зададени. Настоях да те включат.

– Каква е моята роля?

– Да зададеш правилния въпрос в правилния момент? Да разбереш доколко е готов да съдейства? Ти най-добре познаваш тоя изрод. Хей – като говорим за изроди – чух, че си имал малък инцидент в къщата си, незаконно влизане.

– Може да се нарече така. Малко стряскащо отначало, но... Сигурен съм, че ще го разнищим.

– Изглежда, че някой не иска да работиш по случая – това ли е причината според тебе?

– Не знам какво друго може да бъде.

– Е... можем да го обсъдим, като дойдеш тук.

– Да.

Всъщност Гърни нямаше никакво желание да говори за това. Откакто се помнеше, винаги избягваше да обсъжда каквото и да било, свързано със собствената му уязвимост. Именно този неадекватен метод на контрол на пораженията го възпираше да сподели с Мадлин страховете относно рохипнола.

Видеооборудването в полицейската академия бе по-ново от това в Бюрото по криминални разследвания, затова всички се събраха в телеконферентния център на академията малко преди два същия следобед. "Центърът" представляваше конферентна зала, в която основният апарат бе С-монитор, монтиран на предната стена. Срещу екрана бе поставена полукръгла маса с дузина столове. Гърни познаваше всички присъстващи. Някои, като Ребека Холдънфийлд, се радваше да види повече от други.