Джон Вердън - Затвори очи

– Защо първо не ни разкажете как сте срещнали Мелани Стръм?

Болстън се облегна назад на стола си и произнесе с един почти замечтан тон към някаква точка високо на стената зад Бекър:

– Сдобих се с Мелани посредством специалния процес на "Кармала". Процесът включва пътуване през редица свързани интернет портали. Така всеки от тези портали...

– Чакай малко. Обясни ни го на прост език. Какво, по дяволите, е "портал"?

Гърни искаше да посъветва Бекър да се успокои и да остави разпитвания да говори, а въпросите да задава по-късно. Ако му кажеше обаче какво да прави, щеше напълно да го извади от равновесие.

– Говоря за връзки между уебсайтове, входове и канали, по които се минава. Интернет страници, които предлагат възможност за избор на други страници; чат-стаи, през които се отива в други. Всеки преход позволява стесняване на интересите, докато накрая се стига до пряка кореспонденция чрез имейли или есемеси между клиента и доставчика.

За Гърни професионалният тон и жаргонът на Болстън звучаха направо сюрреалистично предвид темата, за която се отнасяха.

– Тоест, казваш им какво момиче искаш и те ти го доставят, така ли?

– Не, не – съвсем не така директно и грубо. Както вече споменах, при "Кармала" процесът е много специален. Цената е висока, но изпълнението е изтънчено. Ако кореспонденцията между двете страни се окаже задоволителна...

– Задоволителна? В какъв смисъл?

– В смисъл да постигнат взаимно доверие. Хората от "Кармала" се убеждават, че клиентът има сериозни намерения, а клиентът се уверява, че представителите на "Кармала" са легитимни.

– Легитимни ли?

– Какво? А, разбирам проблема ви. Под "легитимни" имах предвид, че са онези, за които се представят – а не, да речем, тъпи агенти под прикритие.

Гърни бе запленен от начина, по който се развиваше разпитът. Болстън, който в момента разкриваше участието си в углавно престъпление и се бореше да получи различна от смъртоносна инжекция присъда, на практика направляваше разговора благодарение на спокойния си разказ. Макар че на теория Бекър "държеше юздите", именно той, а не Болстън, изглеждаше разтърсен.

– Добре – каза Бекър, – приемаме, че всички вярват в "легитимността" на останалите. После какво следва?

– После – Болстън направи драматична пауза и за първи път го погледна право в очите – идват последните, елегантни щрихи: рекламите на "Кармала" в "Сънди Таймс".

– Я пак?

– "Кармала Фешън". Най-скъпите дрехи на планетата; единствени по рода си облекла, правени по поръчка специално за вас. Цените започват от сто хиляди долара. Чудесни реклами. Чудесни момичета. Много възбуждащи.

– И каква е ролята на тези реклами?

– Ами помислете.

Противната му учтивост започваше да лази по нервите на Бекър.

– Мамка му, Болстън, нямам време за игрички!

Болстън въздъхна:

– Смятах, че е очевидно, лейтенант. Рекламите не са за дрехите. За момичетата са.

– Твърдите, че момичетата от рекламите се продават?

– Точно така.

Бекър примигна, изпълнен с недоверие:

– За сто хиляди долара?

– И повече.

– А след това какво? Пращаш чек за сто бона и ти пращат по куриер най-скъпата проститутки на света?

– Нищо подобно, лейтенант. Човек не си поръчва ролс-ройс от реклама в списание.

– Тогава... какво тогава? Отиваш в изложбената зала на "Кармала" ли?

– Може и така да се каже. Само дето изложбената зала всъщност е прожекционна. Всяко от момичетата, които са на разположение в момента, включително онова от конкретната реклама, се представя чрез собствен интимен видеоклип.

– За лични порнофилми ли става дума?

– За нещо много по-добро. "Кармала" предлага обслужване от най-висока класа. Тези момичета и видеоклиповете са изключително интелигентни, приятно изтънчени и внимателно подбрани, така че да отговарят съвършено на емоционалните нужди на клиента.

При тези думи Болстън лениво прокара върха на езика си по горната си устна. Бекър сякаш щеше всеки момент да скочи от стола си.

– Лейтенанте, струва ми се, че има нещо, което не разбирате. Тези момичета имат много интересна сексуална история и ненаситен сексуален апетит. Те не са проститутки, лейтенанте, а много специални момичета.

– И затова струват по сто хиляди долара, така ли?

Болстън въздъхна снизходително:

– И повече.

Бекър кимна безизразно. Според Гърни вече бе тотално объркан.

– Сто бона... за нимфомания... изтънченост...?

Болстън се усмихна меко: