Джон Вердън - Затвори очи

– Защото е извратен садистичен изрод и убиец!

– Смятам, че ще е полезно да разберем.

Родригес сякаш изпитваше физическа болка от думите, излизащи от собствената му уста:

– Какво може да е, освен част от гнусния му ритуал?

– Както отрязването на главата на Джилиан е било просто част от гнусния ритуал на Хектор?

– Какво точно имаш предвид?

– Въпросът е съвсем прост и трябва да бъде зададен – каза по-твърдо Гърни. – Времето ни изтича.

Знаеше, че неприятностите на Родригес с пристрастената му към кокаина дъщеря му пречат в този случай, който толкова напомняше неговата ситуация. Не това обаче беше най-голямото притеснение на Гърни.

Лицето на Родригес поаленя. Ефектът се усилваше заради контраста с колосаната му бяла яка и боядисаната му в черно коса. След миг той се обърна към Уиг с изражение, което разкриваше поражението му:

– Човекът има въпрос: "Защо Болстън ѝ е отрязал главата?" Изпрати им го.

Пръстите на Уиг запрепускаха по клавиатурата.

На екрана Бекър продължаваше да притиска Болстън в опит да разбере как "Кармала" се сдобива с момичетата. Болстън все така твърдеше, че няма никаква представа.

Бекър сякаш обмисляше нов подход за достигане на търсения отговор, когато вниманието му бе привлечено от лаптопа; вероятно бе получил съобщението от Уиг. Той вдигна поглед към камерата и кимна.

– И така, Джордан, кажи ми... защо го направи?

– Защо съм направил какво?

– Защо уби Мелани Стръм точно по този начин?

– Това е твърде личен въпрос.

– Личен, друг път! Сключихме сделка – ние задаваме въпроси, а ти отговаряш!

– Ами... – Оживеността на Болстън започна да се топи. – Трябва да ви попитам нещо, лейтенанте. Целия... процес ли... имате предвид... или само отстраняването на главата?

Бекър се поколеба. Небрежният тон на разговора очевидно изкривяваше представата му за реалността.

– Засега... да кажем, че ни интересува само отстраняването.

– Разбирам. Ами може да се каже, че то бе един вид проява на любезност.

– На какво ?!

– На любезност. На джентълменско споразумение.

– Споразумение за... за извършването на какво?

Болстън поклати отчаяно глава като ерудиран частен учител пред твърде глупав ученик:

– Мислех, че съм обяснил каква е договорката, както и специализацията на "Кармала". Те доставят стоки, задоволяващи психологически потребности, и предлагат единствен по рода си продукт. Разбрахте ли, лейтенанте?

– Да, много добре разбрах.

– "Кармала" е идеалният източник на един идеален продукт.

– Да, схванах.

– Те поставиха едно малко условие за запазването на добри бизнес взаимоотношения.

– И под "малко условие" имаш предвид отрязването на главата на жертвата?

– След приключването на целия процес. Нещо като анекс, ако предпочитате.

– А целта на този анекс ... каква беше?

– Кой знае? Всеки си има предпочитания.

– Предпочитания ?

– Беше ми намекнато, че това е важно за някого от "Кармала".

– Господи! Не им ли поиска обяснение?

– Уф, лейтенанте! Вие всъщност не знаете главното за "Кармала", нали?

Странното спокойствие на Болстън беше правопропорционално на смайването и ужаса на Бекър.

Когато приключи първоначалният разпит на Джордан Болстън – първият от общо три – вторият и третият засягаха въпросите, повдигнати или пропуснати в началото, така че всеки аспект на взаимоотношенията между Болстън и "Кармала" да бъде изследван и документиран – телеконферентият разговор беше преустановен.

След като мониторът опустя, първи проговори Блат:

– Леле, какво дяволско изчадие!

Родригес извади от джоба си една чиста носна кърпа, свали очилата си с телени рамки и започна разсеяно да ги бърше. Гърни за първи път го виждаше без очила. Така очите му изглеждаха по-малки, а кожата около тях – по-състарена.

Клайн дръпна стола си назад.

– По дяволите! Не мисля, че някога съм бил свидетел на подобен разпит. Ти какво мислиш, Бека?

Холдънфийлд повдигна вежди:

– Какво по-конкретно искаш да знаеш?

– Ти вярваш ли на тази невероятна история?

– Ако ме питаш дали е казал истината такава, каквато я разбира той – да, така смятам.

– На подобни дяволски изчадия не им пука за истината! – заяви Блат.

Ребека се усмихна и му отговори, както би отговорила на дете, което не цели нищо лошо:

– Наблюдението ти е съвсем точно, Арло. Господин Болстън не смята искреността за особена ценност... Освен ако не е решил, че тя ще му спаси живота.