Джон Вердън - Затвори очи

Изражението на Клайн беше скептично.

– Мислех, че хората са го видели в колата с Аштън, или в града.

– Това, което са видели, е бил мъж с каубойска шапка и слънчеви очила – каза Андерсън. – Никой от тях не може да даде физическо описание, което да струва и пет пари, извинете ме за езика. Разполагаме с колоритни анекдоти, които стигат да се натовари цяла лодка, но, общо взето, това е всичко. Изглежда, всички ни преразказват истории, които някой друг им е разказал.

– Това се връзва напълно с репутацията на Скард – кимна Клайн.

Андерсън го изгледа.

– По всеобщо мнение – продължи Клайн – Скард са безмилостни при елиминирането на свидетелите. Изглежда, че всеки, който може да посочи с пръст някой от тях, в крайна сметка се оказва мъртъв. Ти какво мислиш, Дейв?

– Съжалявам, какво?

Клайн го изгледа странно:

– Питам те дали според теб намаляващият брой на хората, които могат да идентифицират Флорес, подкрепя идеята, че той може да е от фамилията.

– Честно да ти кажа, Шеридън, на този етап не съм сигурен какво мисля. Непрекъснато се чудя дали има поне едно вярно нещо в това, което уж знаем. Опасявам се, че ми убягва нещо важно, което би обяснило всичко. Разследвал съм адски много убийства, но никога не съм работил по случай, в който да има нещо толкова гнило. Сякаш има нещо, което изобщо не пасва на картината, но никой от нас не го вижда.

Клайн замислено се облегна назад:

– Не знам дали става дума за същото нещо, но има един въпрос за изчезналите момичета, който все ме гризе. Разбирам това с колата, това, че по закон момичетата са пълнолетни, че са казали на родителите си да не се опитват да ги намерят. И все пак не намираш ли за странно, че никой родител не е уведомил полицията?

– Боя се, че има един тъжен, прост отговор на въпроса ти – каза бавно Ребека след дълго мълчание. Странно смекченият тон на гласа ѝ привлече вниманието на всички. – След като дъщерите им са им дали правдоподобно обяснение за заминаването си и са поискали да не ги търсят, подозирам, че тайно в себе си родителите са били доволни. Много родители на агресивни, проблемни деца изпитват ужасен страх, който се срамуват да признаят: че завинаги ще останат обременени с малките си чудовища. Когато чудовищата най-накрая се изнесат, все едно по каква причина, аз лично смятам, че родителите изпитват облекчение .

На Родригес сякаш му прилоша, той се изправи и тръгна към вратата. Бледото му лице бе станало пепеляво. Гърни предположи, че Ребека току-що беше засегнала най-чувствителното му място, нерв, който бе оголен, пробождан и смазван от мига, в който случаят се бе превърнал от преследване на мексикански градинар в проучване на объркани семейства и болни момичета. Родригес и без това не се отличаваше с особена адаптивност, а след като болното му място бе така раздразнено през изминалата седмица, нищо чудно, че той бе станал безпомощен.

Вратата се отвори, преди Родригес да стигне до нея. Влезе Герсън и решително му препречи пътя:

– Извинете, сър, спешно обаждане.

– Не сега – промърмори той. – Да го поеме Андерсън... или...

– Сър, случаят е спешен. Още едно убийство, свързано с "Мейпълшейд".

Родригес се втренчи в нея.

– Какво?

– Убийство...

– Кой?

– Момиче на име Савана Листън.

Изглежда, му трябваха няколко секунди да асимилира новината – сякаш слушаше превод.

– Ясно – каза накрая и я последва извън стаята.

Когато се върна пет минути по-късно, на мястото на смътните предположения, които се бяха обсъждали, се възцари нетърпеливо внимание.

– Добре. Присъстват всички, които трябва – обяви той. – Ще разкажа за случилото се само веднъж, така че предлагам да си водите записки.

Андерсън и Блат извадиха еднакви малки бележници и химикалки. Уиг постави пръсти на клавишите на лаптопа.

– Беше шефът на полицията в Тамбъри, Бърт Лунц. Обади се от мястото – бунгало, наето от Савана Листън, служителка в "Мейпълшейд". – Гласът на капитана звучеше силно и решително, сякаш задачата да предаде информацията му осигуряваше твърда почва под краката, поне за момента. – Приблизително в пет часа тази сутрин на началник Лунц му се обадили вкъщи. С акцент, който приличал на испански, обаждащият казал: "Буена Виста 78, поради всички причини, които съм описал". Когато Лунц попитал обаждащия се как се казва, онзи отговорил: "Едуард Малъри ме нарича "Испанският градинар". След това затворил.

Андерсън погледна намръщено часовника си.