Джон Вердън - Затвори очи

– Да.

– Да допуснем – продължи въодушевено Клайн, – че Флорес е ключът към всичко. В такъв случай научим ли защо е дошъл тук, ще разберем и всичко останало. Ще проумеем убийството на Джилиан Пери и това на Кики Мълър, как и защо е скрил мачетето на онова конкретно място, защо камерата не го е записала, плюс изчезването на бог знае колко бивши ученички от "Мейпълшейд"...

– Може да става дума за някакъв вид харем – намеси се Блат.

– Вид какво? – не схвана Клайн.

– Като Чарли Менсън.

– Искаш да кажеш, че си е търсел последователи? Впечатлителни млади жени?

– Търсел е сексуални маниачки с проблеми. В крайна сметка, всички в "Мейпълшейд" са такива, нали?

Гърни хвърли поглед към Родригес, за да провери как ще реагира на забележката предвид сложната ситуация с дъщеря му. Каквото и да изпитваше обаче капитанът, беше добре прикрито под замислената му гримаса.

Умът на Клайн вече работеше на пълни обороти. Окръжният прокурор преценяваше ползата, която щеше да има от медийното отразяване на залавянето, съдебния процес и осъждането на неговия личен Менсън. След това се зае да разгърне идеята на Блат:

– Тоест, ти предполагаш, че Флорес си е спретнал комуна на някое закътано местенце и после е убедил тези млади жени да напуснат домовете си, да прикрият следите си и да отидат там, при него?

Извърна се към капитана, но като видя начумерената му физиономия, се обърна към Хардуик:

– Ти какво мислиш?

– Аз самият си мислех за Джим Джоунс – ухили се саркастично той. – Харизматичен лидер с последователки на възраст за женене.

– Кой, по дяволите, е тоя Джим Джоунс? – поинтересува се Блат.

– От града-призрак Джоунстаун – отговори му Клайн. – Най-големият случай на масово самоубийство в страната. Цианид в разтворими напитки. Повече от 900 загинали.

– А, да – разтегли устни в усмивка Блат. – Да, бе, Джоунстаун! Много скапана история.

Хардуик вдигна пръст в знак на предупреждение:

– Пазете се от мъже, които ви канят на място в джунглата, дето са го нарекли на самите себе си!

Лицето на капитана все повече заприличваше на буреносен облак.

– Дейв – обърна се Клайн към Гърни, – ти да имаш някакви идеи какво е намислил Флорес?

– Смятам, че създаването на комуна би било доста проблематично. Флорес е живеел в имота на Аштън. Ако наистина е събирал тези жени и ги е криел някъде, би трябвало да използва място в близост до къщата. Смятам, че тук става дума за нещо друго.

– С какво?

– Мисля, че той самият вече ни каза: "Поради всички причини, които съм описал."

– И какви са въпросните причини?

– Отмъщение.

– За какво?

– Ако приемем сериозно пролога към пиесата на Едуард Малъри, за някакво тежко сексуално престъпление.

Ясно бе, че Клайн обича конфликтите, затова Гърни не се изненада, когато окръжният прокурор насочи вниманието си към Андерсън:

– Бил?

Лейтенантът поклати глава:

– Отмъщението обикновено взима формата на физическа саморазправа – счупени кости, убийство. При всички тези случаи на предполагаеми изчезвания няма дори намек за подобно нещо. – Облегна се назад и наблегна: – Никакъв намек. Смятам, че трябва да предприемем друг подход, който се основава върху наличните доказателства – допълни той и се усмихна, явно доволен от гладкото си обобщение.

Погледът на Клайн се спря върху сержант Уиг, чиито очи както винаги бяха приковани в екрана на лаптопа:

– Робин, ти имаш ли да добавиш нещо?

Тя отговори веднага, без да поглежда нагоре към него:

– Твърде много неща не се връзват. Някои от данните не са читави.

– Кои данни?

Преди обаче сержант Уиг да успее да отговори, вратата на конферентната зала се отвори и в стаята влезе слаба, суха жена, която би могла да послужи като модел за някоя от картините на Грант Уд [14] Грант Уд (13.02.1891 – 12.02.1942) – американски художник, известен с картините си на селяни от американския Среден запад. . Тя спря сивите си очи върху капитана.

– Извинявам се, че ви прекъсвам, сър. – Гласът ѝ бе остър, като наточен от същите ледени ветрове, изсекли лицето ѝ. – Имаме развитие, при това сериозно.

– Влез и затвори вратата – нареди Родригес.

Тя изпълни заповедта, след което застана изпъната като войник, очакващ разрешение от висшестоящия да докладва.

На Родригес като че ли му допадаше това строго спазване на протокола и йерархията.

– Добре, Герсън, какво има?

– Научихме, че една от младите жени, които трябваше да издирим по телефона, е била убита преди три месеца.