Джон Вердън - Затвори очи

Когато влезе отново в заседателната зала, искаше възможно най-бързо да се съсредоточи върху случая "Пери". Клайн, Родригес и Уиг вече бяха заели местата си. Андерсън тъкмо отиваше към масата, без да изпуска от очи чашата кафе в ръцете си. Толкова я бе напълнил, че всяка стъпка представляваше предизвикателство. Блат пък бе застанал до малката масичка и се опитваше да изцеди последни капки черна течност от каната. Хардуик не се виждаше.

Родригес хвърли поглед на часовника си:

– Време е, хора. Някои от нас са тук, други ги няма, но това си е техен проблем. Да видим обобщения доклад след разговорите със семействата. Бил, ти си на ход – докъде стигнахте?

Андерсън остави кафето си на масата с концентрацията на човек, който обезврежда бомба.

– Добре – заяви той, седна, отвори някаква папка и започна да проучва и подрежда документите в нея. – Така. Ето какво сме свършили. Започнахме със списък на всички, завършили "Мейпълшейд" през двайсетте години, откакто функционира училището, после стеснихме кръга на търсене и съставихме нов списък със завършилите през последните пет години. Точно преди пет години ориентацията на училището се е променила. Вместо младежи с общи поведенчески проблеми, са започнали да приемат основно момичета със склонност към сексуално насилие.

– Извършителките осъдени ли са били?

– Не. Във всички случаи са се намесили членове на семейството, психолози-терапевти и лекари. Възпитаничките на "Мейпълшейд" са, най-общо казано, болни и извратени момичета, чиито семейства гледат да не ги осъдят като малолетни престъпници. Или пък просто искат да ги махнат от града или къщата си, преди някой да надуши какви ги вършат. Родителите ги изпращат в "Мейпълшейд", плащат таксата за обучение и се надяват Аштън да разреши проблемите им.

– А той успява ли?

– Трудно е да се каже. Семействата отказват да обсъждат този въпрос. Единственото, което можем да направим, е да проверим дали имената им фигурират в националната база-данни за сексуални престъпници, тоест дали някоя от девойките е имала проблеми със закона като пълнолетна, след като е завършила "Мейпълшейд". За момента не сме научили кой знае какво. Едно такова момиче е завършило преди пет години, друго – преди четири; за последните три години няма нито едно. Трудно може да се каже какво точно означава това.

– Може би просто Аштън знае какво прави – сви рамене Клайн. – Или пък, както често става, сексуалните посегателства, извършени от жени, не се докладват в полицията и обикновено не се преследват от закона.

– Колко често? – запита Блат.

– Моля?

– Колко често такива случаи не се докладват на полицията и не се преследват от закона?

Клайн се облегна назад на стола си. На лицето му бе изписано раздразнение – очевидно смяташе темата за безсмислено отклонение от основния им проблем. Тонът му бе рязък, строго академичен и нетърпелив:

– Според данните, с които разполагаме, приблизително 20% от всички жени и 10% от всички мъже са били малтретирани сексуално като деца. В 10% от всички случаи престъпленията са били извършени от жени. С други думи, говорим за милиони случаи на сексуално насилие, от които стотици хиляди са били дело на жени. Само че вие знаете не по-зле от мен, че има двоен стандарт – семействата не са склонни да съобщават на полицията, когато посегател е майката, сестрата или детегледачката. Полицията пък обикновено не обръща внимание на обвиненията към млади жени. В съда подобни дела се разглеждат рядко и съдиите не са склонни да осъдят извършителките. Обществото като че ли отказва да приеме, че има и жени – сексуални посегатели, а не само мъже. Някои проучвания обаче показват, че много от мъжете, осъдени за изнасилване, като деца са били сексуално насилвани от жени. – Клайн поклати глава и замълча за миг, сякаш се колебаеше. – Господи, мога да ви разкажа какви ли не истории от нашия окръг! Случаи, които стигат до съд заради социалните служби. Майки, които стават своднички на собствените си деца, продаващи порно, в което децата правят секс помежду си – сами знаете. Боже! А нещата, които стигат до съда, са само минимална част от онова, което се случва реално. Както и да е, наясно сте за какво говоря. Стига по този въпрос. Да се върнем на нашия случай.

Блат сви рамене.

Родригес кимна в знак на съгласие:

– Добре, Бил, нека продължим с доклада за телефонните обаждания.

Андерсън още веднъж започна да рови из документите си, които сега заемаха доста по-голяма част от масата.