Джон Вердън - Затвори очи

– Използвахме най-скорошните адреси, телефонни номера и прочее информация за контакт, които открихме. През последните пет години са завършили 152 ученички, средно по 30 на година. Смятаме, че разполагаме с реални и актуални координати на 126 от тези 152 момичета. Обадихме се на всичките 126. В 40 от случаите веднага се свързахме или със самата ученичка, или с член на семейството ѝ. При останалите 86 обаждания оставихме съобщения. Към 9:45 тази сутрин бяхме получили 12 обаждания в отговор на съобщенията.

– Това означава 52 осъществени разговора – бързо изчисли Клайн. – Какъв е крайният резултат?

– Трудно е да се каже. – Съдейки по тона на Андерсън, всичко в живота му беше трудно.

– За бога, лейтенанте...

– Имах предвид, че резултатите са смесени. – Измъкна поредния лист от купчинката пред себе си. – От тези 52 разговора, 11 са проведени лично с момичето. В тези случаи няма проблем. Щом сме се свързали с тях, не може да са изчезнали.

– Ами останалите 41?

– В 29 от случаите човекът, с когото разговаряхме – родител, съпруг, съквартирантка, партньор – твърдеше, че знае къде се намира момичето и "Мейпълшейд" и поддържа връзка с него.

Клайн си водеше записки в един бележник.

– А останалите 12?

– Една от майките каза, че дъщеря ѝ е загинала при автомобилна катастрофа. Друга пък говореше много отнесено, вероятно бе дрогирана. Не можа да ни каже почти нищо смислено. Трета твърдеше, че знае точно къде е дъщеря ѝ, но отказа да ни даде повече информация.

Клайн надраска набързо нещо в бележника си:

– Другите 9?

– За другите 9 – говорихме или с родител, или с доведен такъв – казаха, че нямат представа къде са дъщерите им.

В стаята настъпи мълчание, което бе нарушено от Гърни:

– Колко от изчезналите са вдигнали скандал за кола преди това?

Андерсън погледна бележките си намръщено, сякаш те бяха виновни за умората му.

– Шест – каза накрая.

– Леле! – тихо възкликна Клайн.

Извади мобилния си телефон и запрехвърля иконките на екрана му, докато намери калкулатора. След двайсетина секунди обяви:

– До този момент сме се свързали с 52 семейства от общо 152. Ако и при останалите 100 случая имаме подобно съотношение, цифрата ще скочи на 18. Леле! Това са страшно много изчезнали млади жени. А положението може да е и по-лошо. Да не забравяме, че вероятността дъщерята да е изчезнала е много по-голяма при семействата, които не са отговорили на обажданията. Леле! Някой иска ли да каже нещо по въпроса?

– Смятам, че дължим на Дейв Гърни поне едно "Благодаря"! – заяви Хардуик, който незабелязано се бе вмъкнал в стаята, и хвърли многозначителен поглед към Родригес. – Ако той не ни бе подбутнал в тази посока...

– Колко мило от твоя страна да отделиш време за нас – сряза го капитанът.

– Нека не се увличаме в граденето на откачени теории – намуси се Андерсън. – Все още няма доказателства за отвличане, нито пък улики за извършването на каквото и да било престъпление, което да е свързано с тези случаи. Може би преиграваме. Може би просто става дума за няколко разглезени хлапачки, които са се наговорили срещу родителите си.

– Дейв – каза Клайн, без да обръща внимание на Андерсън, – ти искаш ли да кажеш нещо по темата?

– Имам един въпрос към Бил. Как са разпределени имената спрямо петте випуска?

Андерсън тръсна леко глава, сякаш не беше чул правилно:

– Моля?

– Момичетата, които са изчезнали – в кои точно випуски са били?

Андерсън въздъхна и отново се зае да прехвърля документите пред себе си.

– Каквото и да му трябва на човек, винаги е най-отдолу – измърмори той, без да се обръща към никого конкретно.

Обърна поне десетина листа, преди да се спре на търсения.

– Така... изглежда, че има... едно, две от миналата година. После едно... две от предната. И... едно от по-предишната. След това... не – това са. Преди това няма нищо, всичко са пет.

– И петте са от последните три години – заключи Клайн, който явно се опитваше да разбере доколко значим е този факт.

– Добре, изчезнали са през последните три години – обади се и Блат. – И какво трябва да значи това, по дяволите?

– Като за начало – обади се Гърни – изчезванията са започнали малко след появата на Хектор Флорес на сцената.

Клайн се обърна към Гърни:

– Съвпада с нещата, които ти е разказала секретарката на Аштън. Нали тя ти беше споменала, че двете завършили момичета, с които не успяла да се свърже, проявявали интерес към Флорес, докато той работел в "Мейпълшейд"?