Джон Вердън - Затвори очи

– Преди три месеца?

– Да, сър.

– Знаеш ли подробности?

– Да, сър.

– Продължавай.

Изражението ѝ бе застинало и сковано като маска, като колосаната яка на ризата ѝ:

– Име: Мелани Стръм. Възраст: 18 години. Завършила академия "Мейпълшейд" на 1 май тази година. За последно е била видяна от майка си и втория си баща в Скарсдейл, Ню Йорк, на 6 май. Тялото ѝ било намерено в мазето на къща в Палм Бийч, Флорида, на 12 юни.

Родригес се намръщи:

– Причина за смъртта?

Устните на Герсън се изпънаха в тънка линия.

– Причина за смъртта? – повтори той.

– Главата ѝ е била отрязана... сър.

Родригес я изгледа втренчено:

– Как тази информация е стигнала до вас?

– По време на телефонните разговори, които провеждаме. Името на Мелани Стръм бе в онази част от списъка, която се падна на мен. Аз се обадих.

– С кого разговаря?

Жената се поколеба за миг:

– Може ли да си взема бележките, сър?

– Да, но побързай.

През минутата, в която я нямаше, говори само Клайн.

– Може би успяхме! – заяви той с въодушевена усмивка. – Може би това е пробивът, който ни трябва!

Андерсън изкриви уста, сякаш имаше афта. Хардуик изглеждаше силно заинтригуван. Уиг все така се занимаваше с лаптопа си, а изражението ѝ бе неразгадаемо. Гърни пък установи, че не се е разстроил особено от новината, макар че не искаше другите да разбират това. Каза си, че вероятно не изпитва шок или тъга, защото още в началото бе приел, че изчезналите момичета са мъртви. (Понякога, когато бе сам и прекалено изтощен, вътрешната му защитна система се сриваше. В такива моменти се поглеждаше отстрани и си казваше, че е толкова откъснат от живота и емоционалния свят на другите, така обсебен от манията си да разкрива загадки, че трудно би могъл да се нарече представител на човешкия род. Е, след като се наспеше хубаво, тази обезпокоителна представа потъваше във временно забвение. Тогава той решаваше, че липсата му на емоции се дължи на естеството на работата му.)

Герсън се върна в стаята с бележник в ръце. Кестенявата ѝ коса бе прибрана в стегната конска опашка, толкова силно опъната, че чертите на лицето ѝ изглеждаха напълно неподвижни.

– Капитане, получих информацията от разговора със семейство Стръм.

– Продължавай.

Тя хвърли поглед към бележките си.

– На обаждането отговори Роджър Стръм, пастрокът на Мелани. Когато обясних защо ги търсим, той първоначално изрази объркване, а после се ядоса, че все още не знаем за смъртта на Мелани. Съпругата му Дана Стръм се включи в разговора от друг апарат. И двамата бяха разстроени. От тях научих следното: полицията на Палм Бийч получила сигнал и нахлула в дома на Джордан Болстън, където открила тялото на Мелани в хладилна камера в мазето. Полицията...

Клайн рязко я прекъсна:

– Джордан Болстън, който се занимава с инвестиционни фондове ли?

– Не се спомена за инвестиционни фондове, но когато се обадих в полицейското управление на Палм Бийч, научих, че къщата на Болстън струва около десет милиона долара.

– В шибания хладилник, така ли?! – измърмори гнусливо Блат, сякаш му се гадеше от мисълта за замърсяването на храната.

– Добре – взе думата Родригес, – давай нататък.

– Господин и госпожа Стръм основно говореха за това колко са ядосани, защото Болстън бил пуснат под гаранция. На кого точно плащал? Дали е подкупил съдията? Неща в този дух. Господин Стръм заяви, че ако Болстън успее да се измъкне от отговорност за стореното, той лично "ще пръсне главата на копелето!". Повтори го няколко пъти. Разбрах, че наистина са се скарали с Мелани, преди тя да напусне дома си. Скандалът се състоял същия ден, на 6 май, а поводът бил колата, която искала да ѝ купят – порше "Бокстър" за 47000 долара. Когато ѝ отказали, побесняла. Разкрещяла им се, че ги мрази, че не иска да живее повече с тях, нито иска да разговаря с тях. Заявила, че ще живее със своя приятелка. На следващата сутрин я нямало. Видели я отново едва когато ги извикали да разпознаят тялото в моргата в Палм Бийч.

– Споменахте, че местната полиция е открила тялото след получен сигнал – обърна се към нея Гърни. – Знаем ли нещо повече по този въпрос?

Тя хвърли поглед към Родригес, явно за да разбере дали Гърни има право да задава въпроси.

– Кажи му – разреши ѝ капитанът, макар очевидно да изпитваше смесени чувства.

Герсън се поколеба, но все пак отвърна:

– Съобщих на главния следовател от Палм Бийч, че проявяваме интерес към делото и бихме искали да получим възможно най-изчерпателна информация. Той каза, че няма нищо против да разговаря с полицая, който води нашето разследване. Ще бъде свободен през следващия половин час.