Джон Вердън - Затвори очи

– А имате ли съмнения за самоличността на убиеца? – запита Гърни.

– Не особено. У господин Болстън просто има нещо.

– Изглежда, семейство Стръм са силно разстроени от факта, че е бил пуснат под гаранция.

– Не колкото мен.

– Успял е да убеди съдията, че няма опасност да избяга и да се укрие ли?

– Успя да плати гаранцията от 10 милиона долара, която му бе наложена от съда, след което се оттегли в нещо като домашен арест. Не трябва да напуска границите на имота си тук, в Палм Бийч.

– На вас като че ли не ви харесва особено тази ситуация.

– Да ми харесва ли? Споменах ли, че според доклада на съдебния патолог, преди да бъде обезглавена, Мелани Стръм е била брутално изнасилена поне двайсет пъти? Или че буквално всеки сантиметър по тялото ѝ бе накълцан с ножче за бръснене? Дали според вас съм щастлив от факта, че извършителят си седи край басейна за милион долара и се крие зад петстотиндоларовите си слънчеви очила, докато най-скъпоплатената адвокатска кантора в щата Флорида и най-известната агенция за връзки с обществеността в Ню Йорк правят всичко по силите си да го представят като невинната жертва на некадърното и корумпирано полицейско управление? Сериозно ли ме питате дали това ми харесва?

– Значи може да се каже, че той изобщо не сътрудничи на полицията?

– Да, съвсем определено. Твърде меко би било да се каже, че не сътрудничи на полицията. Адвокатите на господин Болстън заявиха, че клиентът им няма да каже и дума на никого от полицията или правосъдната система по повод изфабрикуваното срещу него дело.

– А преди да реши да не казва нищо, даде ли някакво обяснение защо в камерата в мазето му има труп на жена?

– Само това, че в дома му често влизат най-различни майстори, има множество домашни помощници и само господ знае колко хора в действителност са имали достъп до мазето и камерата – да не говорим за самия крадец.

Клайн огледа присъстващите. Подкани ги с жест, но никой нямаше какво да добави.

– Добре – каза накрая. – Благодаря ви за помощта, детектив Бекър. Както и за прямотата ви. Пожелавам ви успех със случая.

Последва кратко мълчание, после отново се разнесе мекият, провлечен говор:

– Чудех се... дали нещо от вашия случай няма да ни е от полза тук?

Клайн и Родригес се спогледаха. Гърни буквално виждаше как претеглят възможните рискове и печалби, ако решат да са откровени. Най-после капитанът се навъси и сви леко рамене, с което искаше да покаже, че прехвърля отговорността за решението на окръжния прокурор.

– Ами – тонът на Клайн подсказваше, че проблемът не е толкова сериозен, колкото изглежда, – възможно е да става дума за повече от едно изчезнало лице.

– Така ли?

Настъпи мълчание, което подсказваше, че Бекър или обмисля получената информация, или се чуди защо не му е била предоставена по-рано. Когато проговори отново, мекотата напълно бе изчезнала от гласа му:

– И за колко точно изчезнали лица говорим?

Гърни не спря да мисли за ситуацията в Палм Бийч по време на дългия път обратно към дома. Бе като обсебен от образа на Джордан Болстън, седнал край басейна си, от желанието да го спипа и да стигне до дъното на този странен случай. Това обаче нямаше да бъде лесно. Мъжът се бе скрил зад почти непреодолима стена от правни защитници и специалисти по връзки с обществеността. Болстън със сигурност нямаше да го покани да си побъбрят дружески за тялото, открито в мазето му.

Точно преди малкото селце Мъсгрейв спря пред магазина на Стюарт да си вземе кафе – наближаваше три следобед и той страдаше от кофеинов глад.

Докато се връщаше към колата си, понесъл голяма чаша, от която излизаше пара, телефонът му започна да звъни.

Беше Хардуик, за когото темата явно не бе приключила.

– Е, какво мислиш, Дейви? Нова игра ли започваме да играем?

– Играта е същата, само леко променяме фокуса.

– Да не би да видя нещо, което ти е убягнало?

– Да, възможност. Но не съм сигурен как точно да я оползотворя.

– Болстън? Мислиш си, че ще ти каже нещо ли? Пожелавам ти късмет!

– Той е ключът, Джак. Единственият, който имаме. Само че трябва да разбера как точно да отключа вратата...

– Мислиш, че той стои зад цялата история?

– Все още не знам достатъчно, за да си вадя каквито и да било изводи. Не мога да си представя как би успял да убие Джилиан Пери. Но както казах, той е единственият ключ, с който разполагаме. Името му е истинско, както и работата му и другите подробности от биографията му, а задникът му се намира на истински адрес. В сравнение с него Хектор Флорес е призрак.