Джон Вердън - Затвори очи

След като изгубиха няколко минути в обсъждане на доводите "за" и "против", окръжният прокурор и капитанът се съгласиха, че всякаква обмяна на информация ще е от полза. Апаратът към стационарната линия в заседателната зала бе преместен в центъра на масата. Герсън набра директния номер, който ѝ бе дал детективът от Палм Бийч. Обясни му накратко кои са хората в стаята, след което включи високоговорителя, за да го чуват всички.

Родригес остави Клайн да говори. Окръжният прокурор изреди имената и позициите на присъстващите в залата и обясни, че едно лице може би е изчезнало, а разследването им е в начална фаза.

Мъжът от другата страна на линията имаше лек южняшки акцент, което навеждаше на мисълта, че е кореняк от Флорида – истинска рядкост в този щат и почти нечувано в Палм Бийч.

– Сериозно ме превъзхождате по численост, защото съм сам в кабинета си. Аз съм лейтенант Боби Бекър. От колежката ви разбрах, че искате да научите повече за убийството на Стръм.

– Ще сме изключително благодарни за всичко, което можеш да ни кажете, Боби – каза Клайн, който за краткото време от началото на разговора бе успял да възприеме и леко провлечения говор на Бекър. – Веднага имаме един въпрос. Какъв точно беше сигналът, който ви е насочил къде да откриете тялото?

– Ами не беше съвсем доброволен.

– В какъв смисъл?

– Господинът, който се обади, не бе съвестен гражданин, който помага на органите на реда в борбата им със злото. Сдобил се бе с информацията по един, да го наречем компрометиращ, начин.

– За какво, по дяволите, говори тоя? – измърмори Блат, без да си прави труда да снижи глас.

– В какъв смисъл? – повтори Клайн.

– Човекът е крадец. Изкарва си прехраната чрез кражби с взлом.

– И е бил заловен в къщата на Болстън?

– Не. Заловен бе на излизане от друга къща седмица след обира в дома на Болстън. Крадецът се казва Едгар Родригес – убеден съм, че няма никаква роднинска връзка с вашия капитан.

Блат избухна в нещо средно между смях и сумтене.

Капитанът стисна зъби. Забележката очевидно го бе ядосала много повече, отколкото бе нормално предвид очевидната ѝ безобидност.

– Нека да позная – каза Клайн. – Пред перспективата да прекара доста време в затвора Едгар е предложил да размени информация за мазето на Болстън срещу по-лека присъда?

– Да, това обобщава ситуацията, господин Клайн. Впрочем, как точно се пише името ви?

– Моля?

– Името ви. Как се изписва?

– К-л-а-й-н.

– А-а, значи с "К" – Бекър очевидно бе разочарован. – Реших, че може би е като на Патси.

– Моля?!

– Не е важно. Извинете ме за отклонението. Моля, продължете с въпросите си.

На Клайн му отне известно време да си спомни докъде бе стигнал.

– Значи... онова, което ви каза, бе достатъчно, за да получите заповед за обиск?

– О, да, напълно.

– И какво открихте по време на обиска?

– Мелани Стръм. На две части. Увита в алуминиево фолио, на дъното на голяма хладилна камера. Под стотици килограми замразени пилешки гърди. Имаше и доста замразено броколи.

Сега бе ред на Хардуик да изсумти развеселено, само че по-силно от Блат.

– Защо му е притрябвало на вашия крадец да развива пакети на дъното на някакъв фризер? – недоумяваше Клайн.

– Заяви, че винаги първо там гледа. Според него хората си мислят, че това е последното място, където би надникнал някой крадец, и затова там си крият ценностите. Каза, че ако човек търси диаманти, трябва да погледне в хладилника. Или в камерата. Каза, че е много смешно – всички тия хора, които си мислят, че им е хрумнала блестяща идея, че ще успеят да го заблудят, защото са по-умни от него. Добре се посмя.

– Значи намерил камерата, развил тялото и...

– Всъщност – прекъсна го Бекър – развил главата.

Край масата се разнесоха звуци на всеобщо отвращение. След това настъпи мълчание.

– Господа, там ли сте още? – по гласа на Бекър личеше, че ситуацията го забавлява.

– Тук сме – отвърна студено Родригес.

Последва ново мълчание.

– Господа, имате ли други въпроси, или с тези изчерпахте случая с изчезването?

– Аз искам да попитам нещо – взе думата Гърни. – Как точно установихте самоличността на жертвата?

– Чрез ДНК. Пробата ѝ почти съвпадна с една от базата-данни за сексуални престъпления.

– Съвпаднала е с ДНК на близък роднина ли?

– Да. Оказа се, че става дума за биологичния баща на Мелани, Деймиън Кларк, пристрастен към хероин. Осъждан е за изнасилване, сексуално нападение с утежняващи вината обстоятелства, сексуално насилие над непълнолетен, както и още няколко доста грозни престъпления, извършени преди десетина години. Открихме майката, която се бе развела със съпруга-изнасилвач и се бе омъжила за мъж на име Роджър Стръм. Тя дойде и идентифицира тялото. Взехме ДНК-проба и от нея и получихме съвпадение от първа степен, каквото бе и това с биологичния баща. Така че няма никакви съмнения за самоличността на убитото момиче. Други въпроси имате ли?