Джон Вердън - Затвори очи

– Моля?

– Тази вечер нямаш ли среща с приятелки? "Вечер за плетки" или нещо такова?

– Да, но решихме да приключим по-рано.

Стори му се, че долавя нещо странно в гласа ѝ.

– Как така?

– Възникна малък проблем.

– Така ли?

– Ами... Всъщност... Марджъри-Ан повърна.

– Какво? – примигна Гърни.

– Повърна.

– Марджъри-Ан Хайсмит?

– Точно така.

Той примигна отново.

– Какво значи "повърна"?

– Според теб какво значи?

– Не, имах предвид – къде? Там, на масата ли?

– Не, не на масата. Стана от масата, изтича до банята и...

– И?

– Ами... Не успя да стигне до нея.

Гърни забеляза, че в очите на съпругата му се е върнало онова развеселено пламъче, онзи хумор, с който тя гледаше на всичко около себе си, който уравновесяваше неотменната скръб в погледа ѝ. Пламъче, което отдавна не се бе появявало и което му липсваше. Прииска му се веднага, без да губи нито секунда, да го разпали и да го превърне в буен огън. Знаеше обаче, че ако се престарае, ще постигне обратния ефект и ще го угаси.

– Предполагам, че е настанала голяма бъркотия?

– Ами да, настана. А и... Ъ-ъ-ъ... Не остана на едно място...

– Не остана... Какво?

– Ами тя не повърна на пода. Повърна върху котките.

– Котките ли?

– Днес се събрахме в къщата на Бони. Не си ли спомняш, че Бони има две котки...

– Да, май си спомням.

– Е, те си лежаха в котешкото легълце, което Бони държи в ъгъла на всекидневната, точно до вратата на банята.

Сега вече Гърни започна да се смее.

– Ами да, и... Ъ-ъ-ъ, Марджъри-Ан стигна само до котките.

– О, божичко! – започна да се превива той.

– Да. При това повърна доста. Количеството бе... значително. А пък котките се стреснаха, изхвърчаха от леглото си и започнаха да търчат из всекидневната...

– Покрити с...

– Точно така, покрити с... Препускаха из стаята, по диваните и столовете... Беше наистина голямо изпълнение.

– Мили боже! – Гърни не можеше да се сети откога не се е смял толкова.

– И, разбира се, след това никой не бе в състояние да яде. А не можехме и да останем в хола. Естествено, всички искахме да помогнем на Бони да изчисти, но тя не ни позволи.

– А сега искаш ли да хапнеш нещо? – попита той след кратко мълчание.

– Не! – Тя потръпна гнусливо. – Изобщо не ми споменавай за ядене!

Представата за тичащите насам-натам котки отново го накара да се разхили неконтролируемо. Имаше чувството, че се е върнал в гимназиалните години и се смее на някакъв глупав номер.

Предложението му за вечеря обаче явно бе събудило някакви закъснели асоциации у Мадлин, защото след миг пламъчето в очите ѝ напълно угасна.

Когато смехът му най-после стихна, тя попита:

– И какво, утре на вечеря ще бъдете само ти, Соня и лудият колекционер, така ли?

– Не – отвърна той, – ще бъдем само лудият колекционер и аз.

За първи път, откакто Соня му бе казала, се зарадва, че тя няма да идва.

– Мислех, че тя много държи на тази вечеря – каза Мади с въпросително извита вежда. – Че би убила човек, за да присъства.

– Всъщност вечерята се превърна в обяд.

– Обяд ли? Значи вече започнаха да омаловажават значението ти?

Гърни не реагира по никакъв начин, но колкото и да бе абсурдно, забележката го засегна.

След като приключи със съдовете, Мадлин си направи чаша билков чай, взе чантата с плетките си и се настани на фотьойла в другия край на стаята. Малко след това Гърни я последва с една от папките по случая "Пери". Седна на съседния фотьойл, от другата страна на камината и двамата потънаха в мълчание, всеки уединен в своя си свят и осветен от отделна лампа за четене.

Той отвори папката и извади доклада за ППАТП. Помисли си колко интересно бе това съкращение. Във ФБР го използваха за "Програма за предотвратяване и анализ на тежки престъпления". В нюйоркското Бюро за криминални разследвания пък означаваше "Програма за проследяване и анализ на тежки престъпления". Но формулярът бе един и същ, обработваше се от едни и същи компютри и програми, обслужваше едни и същи цели и в крайна сметка стигаше до едни и същи получатели. Лично Гърни предпочиташе варианта на нюйоркската полиция. Наименованието отговаряше съвсем точно на съдържанието, без да дава излишни обещания.

Документът от 36 страници бе, меко казано, твърде подробен. Полезен обаче беше само дотолкова, доколкото полицаят, който го бе съставил, бе прецизен и изчерпателен. Една от целите на този доклад бе да разкрива приликите на модус операнди [8] Начин на действие, на извършване. – Б.пр. с този на други престъпления, описани в база-данните. В този случай обаче програмата за анализ не бе открила сходства. В момента Гърни внимателно изучаваше доклада, за да се увери, че първия път не е пропуснал нещо важно.