Джон Вердън - Затвори очи

След онзи доста разгорещен разговор, след като се оттегли и успокои, осъзна, че не може да отрича повече истината. А тя бе, че криминалните загадки го привличат с една тайнствена, почти физическа сила. Искаше да ги разгадае, да разкрие хората, които ги бяха замислили. Тази сила бе много по-първична и по-могъща от желанието му да плеви и полива лехите с аспержи. Разследването на убийства ангажираше целия му ум и изискваше пълното му внимание. Нищо друго, с което се бе сблъсквал през живота си, не му въздействаше по този начин.

Това бе добрата новина. Същевременно обаче бе и лошата. Добрата – защото загадките бяха нещо съвсем реално, докато много хора прекарваха целия си живот, без да открият нищо вълнуващо в него освен фантазиите си. А пък лошата – защото мистериите бяха като приливна вълна, която го откъсваше от всички други важни неща в живота му, включително от Мадлин.

Опита се да си спомни къде е тя в момента и установи, че е забравил, отнесен от мисълта за нещо друго – бог знае какво точно. Може би от Джей Джикинстил и моркова от сто хиляди долара, който бе размахал под носа му? Или пък от отровно-враждебната обстановка в Бюрото и начина, по който тя изкривяваше и подвеждаше разследването? От зловещата закачка с изгубената пиеса на Едуард Малъри? От желанието на Пеги, съпругата на човека-паяк, да участва по някакъв начин в разследването? От уплашения глас на Савана Листън, когато му разказваше за изчезването на бившите си съученички? Истината бе, че всяка от тези теми лесно би могла да измести от ума му Мадлин и въпроса къде е тя в момента.

После чу ръмженето на двигател: през ливадата към къщата се изкачваше кола. Едва тогава се сети, че всеки петък вечер съпругата му се среща с приятелки, за да разговарят и плетат заедно. Ако това обаче действително бе нейната кола, значи се връщаше много по-рано от обичайното. Приближи се към кухненския прозорец, за да провери, но в този миг телефонът на бюрото във всекидневната зазвъня, така че той се върна да го вдигне.

– Дейв, толкова се радвам, че се свързах с теб, а не с телефонния секретар! Имам две за теб – малко са изненадващи, но не се притеснявай! – каза Соня Рейнолдс с обичайния си приповдигнат тон, в който сега личеше притеснение.

– Канех се да ти звънна... – започна Гърни.

Искаше да ѝ зададе някои въпроси, за да си състави по-ясна представа за работната вечеря с Джикинстил на другия ден.

– Вечерята се превърна в обяд – прекъсна го Соня. – Джей трябва да лети за Рим. Надявам се това да не е проблем за теб. И да е, ще се наложи да го решиш. Втората новина е, че аз няма да присъствам.

Очевидно това бе причината за притеснението ѝ.

– Чу ли какво казах? – запита тя, тъй като Гърни не казваше нищо.

– Промяната в уговорката не представлява проблем. Ти как така няма да присъстваш?

– Определено мога да дойда и определено бих искала, но... Ох, вместо да се опитвам да ти обяснявам, направо ще ти преразкажа думите му. Първо искам да ти припомня, че той е страшно впечатлен от работите ти. Каза, че са изключително оригинални и имат страхотен потенциал. Много е въодушевен. Ето обаче какво точно каза: "Искам лично да видя кой е този Дейвид Гърни, този невероятен творец, който е също и детектив. Искам да разбера в кого точно инвестирам. Искам да общувам директно с ума и въображението на този човек без пречката на посредник." Казах му, че за първи път в живота ми някой ме нарича "пречка". Казах му и че тази идея не ми харесва особено. Но за него ще направя изключение. Ще си остана вкъщи. Много си мълчалив, Дейвид. За какво мислиш?

– Ами чудя се дали този човек е луд.

– Този човек е Джей Джикинстил. Не бих си и помислила да го наричам "луд". По-скоро бих казала, че е... необикновен.

Гърни чу отварянето и затварянето на страничната врата, а след това и характерните звуци на събуване и събличане от стаичката до кухнята.

– Дейвид... Защо мълчиш? Продължаваш да мислиш ли?

– Не, просто... Хм, какво точно има предвид под "инвестиране" в мен?

– А-а, това е добрата новина. Ето, затова исках да присъствам на вечерята или на обяда – каквото и да е, няма значение. Чуй сега! Това наистина ще промени живота ти. Той иска да притежава всичките ти творби. Не едно или две неща. Всичките! Освен това очаква да увеличат стойността си.

– Откъде-накъде?

– Всичко, което Джикинстил купува, увеличава стойността си с времето.

С периферното си зрение Гърни улови някакво движение; обърна се и видя Мадлин, която бе застанала на вратата на всекидневната. Гледаше го намръщено, а лицето ѝ изразяваше загриженост.