Джон Вердън - Затвори очи

А причините, описани в единствения му запазен текст, можеха да се обобщят така: жените са нечисти съблазнителки, измамни дяволски създания, които като някакви отвратителни чудовища бълват "лъжи и преструвки". Колкото по-внимателно се вглеждаше в думите на Малъри, толкова по-ясно долавяше сянката на някакъв извратен сексуален кошмар в тях.

Гърни се гордееше със своята предпазливост и уравновесеността си, умението да мисли трезво. И все пак му беше трудно да устои на изкушението да заключи, че цитатът беше някакво налудничаво оправдание за убийството на Джилиан Пери, а може би и за други. Минали убийства... а може би и такива, които тепърва предстояха?

Естествено, това бяха просто предположения. Нямаше как да се докаже, че Едуард Малъри, драматург от XVII век и предполагаем женомразец, е същият Едуард Малъри, чието име бе използвано в съобщенията. Нямаше доказателства, че Едуард Малъри е псевдоним на Хектор Флорес, въпреки че съобщенията бяха изпратени от неговия телефон.

Всичко като че ли пасваше, макар логиката определено да бе извратена. Прологът от пиесата на Малъри предоставяше първата хипотеза за мотив, която не бе изградена само върху догадки. На Гърни тя му допадаше още повече, защото съответстваше на собствената му представа, че убийството на Джилиан е било отмъщение за някогашно сексуално насилие – извършено от нея самата или от възпитаничките на "Мейпълшейд" като цяло. Освен това фактът, че Скот Аштън също бе получил съобщението от "Едуард Малъри", подкрепяше теорията, че убийството е само част от някакъв по-сложен замисъл – план, който все още бе в ход.

Изведнъж му хрумна нещо – ами ако това, че от пиесата на Малъри бе оцелял само прологът, не беше просто съвпадение? Или въображението му отиваше прекалено далеч? Дали освен пролог към отдавна изгубена пиеса текстът не беше и предсказание за бъдещи събития? Намек за убийства, които тепърва щяха да се случат? Какво точно искаше да им каже Хектор Флорес?

В отговор на есемеса на Пеги Мийкър Гърни написа: "Какво друго е известно за пиесата? Нещо за сюжета ѝ или героите? Запазени ли са някакви коментари от съвременниците на автора?"

За първи път, откакто се бе заел със случая, изпита истинско въодушевление – а също и неудържимо желание да се обади на Шеридън Клайн, с надеждата, че все още е в кабинета си.

Звънна му.

– В момента е на съвещание – отсече Елън Ракоф с увереността на човек, който осъзнава отговорността си на "пазител на портите".

– По случая "Пери" има развитие, за което със сигурност ще иска да научи.

– Бъдете по-конкретен, ако обичате.

– Може да се окаже, че става дума за сериен убиец.

Трийсет секунди по-късно Клайн лично вдигна слушалката. В гласа му се усещаше напрежение и интерес.

– Сериен убиец? За какво говориш, по дяволите?

Гърни разказа какво откри за текста на Малъри, като подчерта сексуалния гняв, който се долавя в пролога. Обясни му, че може да е свързан не само с убийството на Джилиан, но и с изчезналите момичета.

– Това не е ли твърде несигурно? Не разбирам как променя каквото и да било. Само преди няколко часа твърдеше, че Хектор Флорес може би е в центъра на всичко, ама може и да не е, защото в действителност не разполагаме със сигурни факти и трябва да "останем отворени и за други възможности". Е, какво стана с отвореното съзнание? Как изведнъж реши, че става дума за сериен убиец? И между другото, защо се обаждаш на мен, а не на полицията?

– Просто след като прочетох пролога на Малъри и усетих омразата в него, нещата станаха по-ясни. Или просто ми е повлияла самата дума: пролог. Това е обещание за нещо предстоящо. Не е без значение и фактът, че Флорес е изпратил съобщението на Джилиан сутринта, преди да бъде убита. Тази седмица пък го изпрати на Аштън. Всички тези неща навеждат на мисълта, че убийството отпреди четири месеца е само част от някаква значително по-голяма схема.

– Наистина ли смяташ, че Флорес е убеждавал момичета да напуснат дома си заради някакъв измислен спор, за да може после да ги убие и никой да не ги потърси? – попита Клайн със смесица от безпокойство и недоверие в гласа.

– Смятам, че докато не ги открием живи, трябва да приемем тази възможност съвсем сериозно.

Политикът у Клайн се задейства и той инстинктивно зае отбранителна позиция:

– Не бих си и помислил да я приемам по друг начин! – После добави с преувеличена искреност, все едно го записваха за предаване по телевизията: – Не мога да си представя нищо по-сериозно от възможността да сме попаднали на схема за отвличане и убийство – ако, да не дава Господ, наистина става дума за това.