Джон Вердън - Затвори очи

Клайн може би се сепна от категоричността в последните три думи или пък се сети за невероятния успех на Гърни в залавянето на убийци. Каквато и да бе причината, тонът му се промени:

– Ще ѝ кажа да ти се обади.

Час по-късно Гърни седеше пред компютъра на бюрото във всекидневната и се взираше в безизразните черни очи на Питър Пигърт. Пигърт бе престъпник, който може би приличаше донякъде на убиеца на Джилиан Пери.... От друга страна, със сигурност имаше много общи черти с насилника от изгубената пиеса на Едуард Малъри. Гърни не бе съвсем наясно дали отново се е захванал с компютърно обработения портрет заради евентуалната прилика с убиеца на Джилиан, или заради възможността да изкара добри пари от него.

Сто хиляди долара? За този портрет? Светът на заможните фенове на изкуството наистина бе странно място. Сто хиляди долара за снимка на Питър Пигърт... Цената бе точно толкова абсурдна, колкото и алитерацията [7] Алитерацията е стилистична фигура, при която една или няколко сходни съгласни се повтарят в съседни думи. – Б.пр. в името. Трябваше да се чуе със Соня. Щеше да ѝ се обади утре сутринта, веднага щом стане. Сега обаче искаше да се съсредоточи не толкова върху впечатляващата сума, колкото върху самия обект на портрета.

На петнайсетгодишна възраст Пигърт бе убил баща си, за да разчисти пътя си към извратената връзка с майка си. Тя забременяла от него и му родила две дъщери. Петнайсет години по-късно, на трийсетгодишна възраст, той убил и майка си, за да се отдаде на не по-малко извратена връзка с дъщерите им, които тогава били съответно на тринайсет и на четиринайсет години.

За повечето странични наблюдатели Пигърт изглеждаше като съвсем обикновен мъж. Още в началото обаче Гърни бе забелязал нещо странно в очите му. Нещо в тях не бе наред. Бяха твърде черни, твърде спокойни. Зловещо бездънни. Питър Пигърт като че ли смяташе, че може да прави всичко, което му доставя удоволствие, независимо от последствията за околните. Гърни се запита дали именно такъв тип социопатично поведение бе описал Скот Аштън в провокативната си теория за съвършената кристална решетка на социопата, който винаги поставя граница между себе си и другите.

Докато се вглеждаше в обезпокоително застиналите очи на убиеца, Гърни затвърди убеждението си, че главното, което е тласкало този мъж, е необходимостта му да контролира всичко край себе си. Имал е несъкрушима увереност, че знае кое е правилно, вярвал е, че прищевките му стоят над всичко. Именно тези черти Гърни се бе постарал да подчертае и да направи видими за останалите. Да покаже неумолимия тиранин, скрит зад тези неизразителни черти. Сатана, облечен в дрехите на най-обикновен човек.

Това ли очароваше Джей Джикинстил? Злото, скрито под воала на привидна нормалност? Него ли ценеше толкова, та бе готов да плати едно малко състояние, за да го притежава?

Разбира се, разликата между портрета на един убиец и самия убиец бе огромна. Снимката на екрана пред него дължеше привлекателната си сила отчасти на чудовището, което изобразяваше, и отчасти (иронично, наистина!) на факта, че сама по себе си бе напълно безобидна. Змия – но с извадени отровни зъби. Дявол – парализиран и поставен в рамка.

Гърни се облегна назад на стола, скръсти ръце върху гърдите си и се загледа навън през западния прозорец. Първоначално вниманието му бе насочено към усещанията вътре в него самия. После забеляза залеза, който му заприлича на кърваво петно, разлято върху яркосиньото небе. След това осъзна, че това бе гледката в една спалня в Южен Бронкс: тюркоазеносиня стена, на която се бе облегнала улучената от куршум жертва, преди да се смъкне на пода. Това бе преди двайсет и четири години – първото убийство, което бе разследвал.

Мухите. Беше август, а тялото бе престояло в стаята цяла седмица.

В продължение на двайсет и четири години непрекъснато бе заринат от случаи на насилие и убийства. Това бе половината му живот. Дори сега, когато се бе пенсионирал... Какво точно му бе казала Мадлин по време на касапницата, наречена "Случая "Мелъри"? Че дори сега смъртта сякаш го привлича по-силно от живота.

Тогава той отрече, хвана се за думата и каза, че го влече не смъртта, а предизвикателството, което тя представлява – да разкриеш загадката. Че става дума за справедливост и правосъдие.

И, разбира се, тя му бе хвърлила онзи свой особен поглед. Мадлин не се впечатляваше от прокламации и доблестни мотиви – или поне не от използването им като доводи за печелене на спор.