Джон Вердън - Затвори очи

Млъкна за миг, след което в тона му се промъкна подозрителност:

– Но да се върнем пак на темата за протокола и спазването му. Защо се обаждаш на мен, а не на Бюрото за криминални разследвания?

– Защото само в твоите действия виждам някакъв смисъл.

– Какво точно имаш предвид? – в гласа на Клайн ясно се долавяше слабостта му към ласкателствата.

– Днес в заседателната зала имаше твърде много подводни течения. Чудесно зная, че Родригес и Хардуик не питаят топли чувства един към друг, това ми стана ясно още по време на случая "Мелъри". В момента обаче нещата излизат от контрол. Няма никаква обективност. Все едно сме във война. Имам чувството, че всяка нова следа ще бъде оценявана според това на коя страна ще свърши работа. Ти не изглежда да си част от тази каша, затова предпочитам да говоря с теб.

Последва кратко мълчание, след което Клайн запита:

– Не знаеш ли какво стана с приятелчето ти?

– Приятелчето ми ли?

– Родригес го хванал да шофира в нетрезво състояние, и то по време на служба.

– Какво?!

– Задържа го и го заплаши, че ще го уволни дисциплинарно без право на пенсия, и го принуди да постъпи в клиника за лечение на зависимости като условие за връщането му на работа. Изненадан съм, че не знаеш.

– Кога се е случило?

– Преди около месец и половина... Нещо такова. Джак прекара двайсет и осем дни в клиниката. Върна се на служба преди приблизително десет дни.

– Господи!

Гърни беше решил, че Хардуик иска той да участва в разследването и го е свързал с Вал Пери с надеждата да открие нещо ново и така да злепостави Родригес. Чутото току-що обаче обясняваше много по-добре отрицателната енергия между двамата в заседателната зала.

– Учуден съм, че не знаеш – повтори Клайн, а недоверието в гласа му звучеше като обвинение.

– Ако знаех, нямаше да приема да участвам – отсече Гърни. – Това обаче само засилва увереността ми, че трябва да контактувам единствено с теб и с клиентката си. Стига, разбира се, прекият контакт с мен да не влоши отношенията ти с Бюрото.

На Клайн му отне толкова време да обмисли думите му, че Гърни си представи как калкулаторът в ума му изчислява риска.

– Добре – но има едно условие. Трябва да е пределно ясно, че работиш за семейство Пери и нямаш нищо общо с моята служба. В никакъв случай не бива да изглежда, сякаш участваш официално в разследването или пък че се ползваш от някаква форма на имунитет. Ще действаш като Дейв Гърни, частно лице – и толкова. Ако си съгласен с тези условия, с удоволствие ще изслушам всичко, което решиш да ми споделиш. Повярвай ми, наистина те уважавам. Не би могло и да бъде другояче, като се имат предвид постиженията ти в отдел "Убийства" и ролята, която изигра за разрешаването на случая "Мелъри". Трябва обаче да е ясно, че не заемаш официална позиция. Имаш ли някакви въпроси?

Гърни се усмихна – Клайн бе толкова предвидим! Никога не изневеряваше на основния си ръководен принцип: да получиш каквото можеш от другите, без да пропускаш да си покриеш гърба.

– Един. Как мога да се свържа с Ребека Холдънфийлд?

В гласа на Клайн се прокрадна типичната за прокурор подозрителност:

– Какво искаш от нея?

– Започвам да си създавам представа за нашия убиец. Все още е съвсем хипотетична, не съм сигурен в нищо. Затова вероятно ще ми е полезно да се посъветвам с човек с нейния опит и квалификации.

– Има ли някаква причина да не наричаш убиеца с името му?

– Хектор Флорес?

– Притеснява ли те нещо?

– О, да – две неща. Първо, не знаем дали е бил сам в бунгалото, когато Джилиан е влязла вътре, следователно не можем да твърдим категорично, че той е убиецът. Всъщност дори не сме сигурни, че изобщо е бил там. Да предположим, че вместо него в бунгалото я е чакал някой друг... Осъзнавам, че не е много вероятно. Казвам само, че не знаем със сигурност. Разполагаме само с косвени улики, предположения. Вторият проблем е със самото име. Ако градинарят, въплътил се в ролята на Пепеляшка, е такъв хладнокръвен убиец, който внимателно планира нещата, вероятно "Хектор Флорес" е просто псевдоним.

– Защо имам чувството, че съм се качил на панаирна въртележка? Всяко нещо, което сме отхвърлили като решено, се връща като бумеранг!

– Де да беше панаирна въртележка! Аз по-скоро имам чувството, че ме всмукват в някакъв канал.

– И искаш да повлечеш и Бека след себе си, така ли?

Гърни реши да не отвръща на грубата забележка.

– Искам тя да ми помогне да остана обективен. Ребека може да наложи граници на представата, която постепенно си съставям за човека, когото преследвам.