Джон Вердън - Затвори очи

Отби встрани и спря. Хвърли поглед в страничното огледало с надеждата, че няма да види нищо; че сърнето е имало късмет и е било достатъчно бързо. Че се е изплъзнало и сега го наблюдава, застанало сред дърветата, оцеляло по чудо с повърхностни наранявания. Само че не бе така. На около трийсет метра зад колата му, на ръба на канавката лежеше проснато малко кафяво телце.

Излезе от автомобила и бавно тръгна по пътя. Все още таеше слаба надежда, че само е зашеметил малкото и то всеки миг ще се изправи, клатушкайки се, на крака. Тази надежда обаче угасна, когато се приближи и забеляза странното положение на главата му и пустия поглед в отворените очи. Спря край тялото и се огледа безпомощно. Видя възрастната сърна насред обраслото с бурени поле, която стоеше и чакаше, напълно неподвижна.

Гърни не можеше да направи нищо.

Седеше в колата си, без въобще да си спомня как се е върнал и е влязъл в нея. Дишането му бе накъсано от тихо хлипане. Едва когато измина половината път до Уолнът Кросинг, се сети да провери какви са пораженията по предната част на автомобила. Нямаше обаче сили да се занимава с тях; просто се качи и продължи нататък, разяждан от разкаяние. Искаше единствено да се прибере у дома.

Когато Мадлин я нямаше, къщата изглеждаше необичайно пуста. Всеки петък тя вечеряше с три свои приятелки. Разговаряха за шиене и плетене, за нещата, които творяха, за здравето на хората около себе си, за книгите, които четяха в момента.

След преживения на пътя емоционален срив му се стори добра идея да отстъпи пред настояванията на Мадлин и да се обади на Кайл. Мислеше да проведе истински разговор със сина си, вместо обичайната размяна на внимателно обмислени, стерилни имейли, които им създаваха илюзията за общуване. Четенето на редактираната версия на събитията от нечий живот на екрана на лаптопа не можеше да се сравни с разговор, пък бил той и по телефона. Гласът разкриваше много повече, отколкото изкуствения резултат на многократно преправяни писма.

Влезе във всекидневната с тези добри намерения, но реши първо да провери гласовата и електронната си поща, а после да се обади на Кайл. И на двете имаше по едно съобщение – все от Пеги Мийкър, социалната работничка, която им бе на гости със съпруга си, "човека-паяк" Джордж Мийкър.

Гласът ѝ беше развълнуван, почти превъзбуден: "Дейв, Пеги Мийкър е. Онази вечер спомена за Едуард Малъри и оттогава името не ми излизаше от ума. Сигурна бях, че ми е познато отнякъде. Е, сетих се! Спомням си го от курса по английска литература в колежа – драматургия от Елизабетинския период. Малъри е бил драматург, но нито една от пиесите му не е запазена до наши дни. Затова почти никой не е чувал за него. Оцелял е единствено прологът към една от тях. Обаче чуй това – предполага се, че всичките му творби са били изпълнени с омраза към жените! Бил е абсолютен женомразец! Твърди се, че в пиесата, от която е въпросният пролог, се разказва за мъж, убил собствената си майка! Пратила съм ти текста на имейла. Дали е свързан по някакъв начин със случая "Пери"? Замислих се за това след думите ти онази вечер. Сетих се, защото навремето, когато прочетох пролога от пиесата на Малъри, направо ме побиха тръпки. Виж си пощата. Прочети го и ми кажи дали ти е бил от полза. Обади ми се, ако мога да помогна с нещо друго. Това е то-о-олкова вълнуващо! Ще се чуем скоро пак. Чао! А, да, предай много поздрави на Мадлин."

Гърни отвори електронната си поща и набързо прегледа писмото, търсейки цитата от Малъри:

Няма на света жена непорочна. Няма такава,

що да е чиста. Изражението ѝ, речта и сърцето

никога не са единни. Изглежда една,

след туй става друга, но измама е всичко.

С плътни бои и най-ярки пудри

прикрива тя мрачните свои помисли

и ни показва картина, в която да се влюбим.

А къде е сърцето, което честно,

което с една-единствена чиста нота

разкрива своята същност?

Пфу! Не искай от нея чиста, непресторена,

честна мелодия. Чистотата няма място в нея.

От змията в Райската градина е взела

всички хитрини и измами.

От змийското ѝ сърце мъжът ще получи само

слуз и кал, лъжи и преструвки.

Прочете го няколко пъти, като се опитваше да осмисли точното значение на думите. Това беше пролог към пиеса, в която мъж убива собствената си майка. Стихове, написани преди векове от драматург, известен с омразата си към жените. Същият драматург, с чието име бе подписано съобщението, изпратено от телефона на Хектор до този на Джилиан в сутринта на убийството ѝ; изпратено за втори път, само преди два дни, на Скот Аштън. Текстово съобщение, в което се казваше само: "Поради всички причини, които съм описал."