Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Внимание заслужават употребата на библейски тон и символиката при заклеймяването на алчността, избора на „Добрия пастир” като форма на самоопределяне и оставянето на животни от Ноевия ковчег до местата на нападение.

Религиозният контекст, в който бялото (светлината) представлява доброто, а черното (тъмнината) представлява злото, би могъл да бъде обяснение за избора на черни превозни средства за мишени, като по този начин се подчертава отъждествяването на богатството със злото.

Подготовката и изпълнението са много добре организирани. Местата на нападение показват внимателно проучване – всички са на пътища, използвани главно като свързващи артерии между основни магистрали и престижни жилищни райони (т. е. места, предполагащи лесно откриване на жертви). Пътищата са неосветени, по тях няма голямо движение, нито пунктове за събиране на пътни такси или камери за наблюдение на трафика.

Всички нападения са извършени на завои наляво. Всички превозни средства на жертвите след разстрела излизат от пътното платно по посока вдясно.

Очевидната причина е липсата на контрол от страна на водача и следователно отпускане на целенасочения натиск на волана наляво, при което тенденцията е автомобилът да преустанови завоя и да започне да се движи по права линия. Друго последствие за изваденото от строя (неуправлявано) превозно средство би било да се отдалечи от превозното средство на стрелеца (което в момента на стрелбата се намира в лентата вляво от целта), като по този начин сведе до минимум вероятността за сблъсък. Нивото на предварителен анализ и избиране на момента поставят НИ в редиците на най-организираните убийци.

НИВО НА МОТИВАЦИЯ – 1. Заявената от НИ основна причина за нападенията е несправедливостта, присъща на неравенството при разпределението на богатството. Твърди, че причината за това неравенство е порокът алчност и че алчността може да бъде унищожена единствено чрез унищожаване на алчните. Отъждествява алчността с притежаването на суперлуксозен автомобил и е избрал мерцедеса като архетип на този тип автомобил, превърнал го е в идентифицираща характеристика на своите жертви.

НИВО НА МОТИВАЦИЯ – 2. В случая с Добрия пастир може да се приложи една от класическите формулировки на психоанализата: подсъзнателна едипова ярост, насочена срещу властен и склонен към насилие баща. Чрез своя „Меморандум за намерение” НИ нееднократно обединява в едно алчността, богатството и властта. Изборът на оръжие на НИ също поддържа горната психоаналитична интерпретация, тъй като въпросният пистолет, един от най-големите в света, неминуемо носи внушението за фалически елемент и е очевиден белег на този вид патология.

ЗАБЕЛЕЖКА: На тезата за омразата към бащата като мотив може да се отправи възражението, че между жертвите фигурира и жена. Шарън Стоун обаче е била изключително висока на ръст за жена, косата е била подстригана късо в унисекс прическа и е носела черно кожено яке. Погледната през нощта от страничния прозорец на автомобил, с лице, едва очертано от слабата светлина на контролното табло, е възможно на пръв поглед да е приличала по-скоро на мъж, отколкото на жена. Също така има вероятност единственият критерий на НИ да е бил самият луксозен автомобил, което прави пола на водача без значение.

Документът завършваше със списък от статии в области като съдебна лингвистика, психометрия и психопатология. Следваше списък на специализирани книги от академични автори: „ Сублимацията на яростта“, „Сексуално потискане и насилие“, „Структура на семейството и обществени нагласи“, „Патологии, подхранвани от тормоза“, „Опълчването срещу обществото като израз на травми от ранното детство“ , и последна в списъка – „ Серийни убийства с мисия“ от д-р Ребека Холдънфийлд.

След като дълго се взира в това последно познато име, Гърни се върна в началото на документа и още веднъж изчете всичко, като се опитваше да бъде безпристрастен. Беше трудно. Далеч ненаучните изводи, облечени в научен език, и цялостното академично самодоволство на написаното събуждаха у него същите полемични чувства като онези, които изпитваше при прочитането на всеки такъв профил.

През своя почти четвъртвековен опит в убийствата беше открил, че понякога профилите са безпогрешно точни, понякога – абсолютно погрешни, но най-често са пълна мешавица. Докато играта не свърши, никога не знаеш дали си попаднал на добър профил, и ако играта не свърши, разбира се, така и не разбираш.