Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– И тогава Макс Клинтър се появява на сцената?

– Влетява със свирещи гуми. Макси чува ясно и отчетливо изстрела, убил Блум. Поглежда през прозореца на паркираната си кола тъкмо навреме, за да види как мерцедесът на Блум занася към банкета, а стоповете на втората кола се отдалечават с все по-голяма скорост. Рязко подкарва своя шевролет „Камаро“, измъква се иззад рододендроните и се впуска в бясно преследване на стоповете по щатската магистрала.

Проблемът е, че Макс не е сам, нито пък трезвен. Макар по онова време да е женен и да има три деца, на седалката до него седи двайсет и една годишна мацка, която срещнал само преди час в някой от студентските барове в Итака и с която правел пиянски секс в колата си зад храстите.

Та значи, натиска той педала за газта до дупка, камарото хвърчи с близо 180 км/ч, но Макс няма нито план, нито мобилен телефон, нито някаква представа какво ще излезе от цялата работа. Говорим за чисто, първобитно, животинско преследване. Младата жена започва да плаче. Той ѝ нарежда да млъкне. Оня тип пред него вече се измъква. Макси направо си губи ума от алкохола, егото и адреналина. Бърка в якето си, вади 40-калибровия си „Глок“, смъква прозореца и започва да стреля по предната кола. Ненормална постъпка. Ненормално рискована, ненормално противозаконна. Момичето започва да пищи, Макси откача окончателно, камарото започва да занася.

– Звучиш така, сякаш си бил на задната седалка.

– Той разправяше историята наляво и надясно. Разпространи се. Страхотна история наистина!

– Страхотен начин да си приключиш кариерата, имаш предвид.

– Така се получи накрая. Само че ако Макс беше имал късмет и с някой от онези изстрели беше улучил Добрия пастир, ако нямаше засегнати невинни, или пък ако нараняванията им бяха по-леки, ако нивото на алкохол в кръвта му не беше три пъти по-високо от допустимото... може би тогава лудостта да изстреляш петнайсет куршума за осем секунди от движещо се превозно средство – по едва различима цел, хвърчаща по неосветено шосе, без да е ясно кой или колко са хората вътре, докато самият ти се носиш с безумна, застрашаваща живота скорост... може би всичко това можеше да бъде смекчено и оформено така, че да не прецака Макси напълно. Само че не станало така. Вместо това всичко отишло по дяволите – накуп.

Докато камарото се носело в насрещното платно, срещу него от нанагорнището без видимост се задал моторист, който нямало къде да се отдръпне. Мотоциклетът бил ударен. Мотористът изхвърчал от седалката. Колата на Макс се завъртяла на 180 градуса при скорост 145 км/ч, занесла по асфалта, минала на заден по банкета и се треснала в една издадена скала. При удара гръбнакът на Макс се прекършил на две места, вратът на младата жена и двете ѝ ръце се строшили, а предното стъкло се разлетяло на парченца право в лицата им. Добрия пастир се измъкнал. Макси не успял. Онази нощ му струва кариерата, брака, дома, връзката с децата, репутацията и – според някои хора – психичното и емоционалното му равновесие. Това обаче е съвсем друга история.

– Това се казва дяволска памет, Джак. Трябва да дариш мозъка си на науката.

– Въпросът е какво ще правиш ти с тази информация?

– Нямам представа.

– Значи се обади, за да ми губиш времето?

– Не точно. Просто имам едно такова особено усещане.

– За кое?

– Цялата тази работа с Добрия пастир. Имам чувството, че пропускам нещо. От една страна, всичко е съвсем просто. Застреляй богатите, направи света по-добро място за живеене. Класически случай на луд с мисия. От друга страна...

– От друга страна – какво?

– Не знам. Нещо не е наред. Не мога да разбера какво точно.

– Дейви, момчето ми, направо ме изумяваш, немея от възхищение пред теб! – Хардуик отново задейства подигравателния тон.

– И защо така, Джак?

– Наясно си, предполагам, че онова, което нарече „цялата тази работа с Добрия пастир“ е било обмисляно и премисляно, разчепкано и анализирано от най-добрите и най-умните. По дяволите, дори оная секси мадама, твоята приятелка психоложката, се изказа по темата!

– Моля?

– Не знаеше ли?

– За кого говориш?

– Мамка му, сега наистина изпаднах в благоговение. С колко точно секси мацки доктори по психология си се заиграл?

– Джак, нямам никаква идея какви ги дрънкаш.

– Струва ми се, че доктор Холдънфийлд ще е много засегната от отношението ти.

– Ребека Холдънфийлд ли? Ти да не си откачил?!

Гърни знаеше, че реагира твърде остро – не защото наистина беше извършил нещо нередно, но може би защото действително бе обърнал малко повече от необходимото внимание на безспорно привлекателната съдебна психоложка, с която бяха участвали в разследването на два скорошни случая.